Лотария в науката

Все повече организации, които финансират научни изследвания, избират проектите си на случаен принцип чрез лотария.

Съветът за здравни изследвания в Нова Зеландия например наскоро започва да отпуска субсидии частично чрез случаен подбор. По-рано тази година, Дейвид Акерли, биолог от Университета на Виктория в Уелингтън, получи 150 000 новозеландски долара свое изследване след като проектът му е изтеглен в годишната лотария на съвета.

„Решихме, че традиционният процес е неподходящ“, коментира пред списание „Нейчър“ Люси Померой, старши мениджър за инвестиционни изследвания на фонда, който започна лотарията си през 2015 г. По думите й съветът пуска нов вид безвъзмездна помощ, която има за цел да финансира трансформативни изследвания. „Затова искахме да опитаме нещо ново, за да насърчим свежите идеи“, коментира Померой.

Методът на Нова Зеландия не е изолиран. На среща в Университета в Цюрих в Швейцария на 19 ноември, привържениците на подхода изтъкнаха, че слепият шанс трябва да има по-голяма роля в научната система. Привържениците на лотарията имат съвсем просто обяснение.

„Случайният шанс ще създаде повече отвореност към идеите“, казва Маргит Остерлох, икономист от Университета в Цюрих. Остерлох изучава управлението на научните изследвания и организира срещата, която е била предназначена за насърчаване на идеята сред учените. Тя казва, че съществуващите процеси на подбор са неефективни. Учените трябва да подготвят продължителни приложения, много от които никога не се финансират, а експертните групи прекарват по-голямата част от времето си, подреждайки ги в класация. Предложенията с ниско и високо качество са лесни за класиране, казва тя. „Но повечето предложения са в средата, а тяхната оценка изисква много време“, коментира Остерлох.

Швейцарската национална научна фондация (SNSF) също експериментира със случаен подбор на проектите. По-рано тази година тя поиска експертни групи да изготвят жребий, за да помогнат да решат кои учени да продължат към докторантура. Друга програма, която разчитат на лотарийни системи за възлагане на някои видове безвъзмездни средства е отново базиран в Нова Зеландия – National Science Challenge (SfTI). Най-голямата частна донорска организация в Германия, Фондацията Volkswagen, също използва лотарии, за да разпредели част от СВОИТЕ субсидии от 2017 г.

Процесът не е напълно случаен. Обикновено финансиращите структури подбират предложенията за да гарантират, че отговарят на минимален стандарт, след това на проектите се дават номера и се избират произволно от компютър, докато не бъдат разпределени всички парични средства.

„Това просто отнема много от гнева на участниците“, казва Дон Клеланд, инженер в Университета Маси в Палмерстън Норт, Нова Зеландия и член на екипа, който ръководи фонда на SfTI. Ако парите за финансиране са за 20 проекта, комисия за оценка не е необходимо да агонизира в опит да определи коя кандидатура е на 20 място и коя е 21-ва, казва той. Те просто могат да се съгласят, че и двамата са достатъчно добри, за да бъдат финансирани, и ги поставят в жребия.
Фондът казва на кандидатите колко далеч са стигнали в процеса и отзивите от методиката са положителни, казва той. „Тези, които влязоха в жребия, не не бяха изтеглени, не се чувстват разочаровани. Те знаят, че са били достатъчно добри, за да получат финансиране и приемат това като късмет на жребия. “

Идеята има известна теоретична основа. Редица изследователи са анализирали различни методи за подбор и предполагат, че включването на случайността има предимства пред сегашната система, като например намаляване на пристрастието, което рутинните изследвания показват.