Изпращат за изследване открития костен мозък от гроба на деспот в Мелник

23 октомври, 2014 10:55 | Любопитно, Наука | Няма коментари

Министерството на културата направи необходимото, за да бъде извършен анализ в специализирана в палео-изследвания лаборатория на Университета в Станфорд, САЩ, на костен материал от открития през 2012 г. в Мелник гроб на деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян.

През 2012 г. в археологическия резерват „Античен, средновековен и възрожденски град Мелник” беше направено откритие с голяма научно-историческа стойност – при теренно проучване на средновековния манастир „Св. Богородица Пантанаса” (III десетилетие на ХIII в.) бяха разкрити 4 гроба, които по археологически, антропологически и исторически данни се свързват с ктитора на манастира – деспот Алексий Слав и неговото семейство. По исторически документи този забележителен български болярин от династията на Асеневци е построил в столицата на своята „Малка България” Мелник два манастира – „Св. Богородица Спилеотиса” и „Св. Богородица Пантанаса”, и двата със статут на царски обители. Те принадлежат към типа на малките частни манастири с възпоменателни функции, издигани от владетелите във Византия, България и Сърбия след ХІ в. за прослава и възпоминание на техните дела и на семействата им, в които да прекарат в спокойствие старините си при отказ от власт и душите им да намерят вечен покой.

Манастирът „Пантанаса” се откроява и като специално замислено убежище на владетеля при опасност за живота му. За разлика от манастира „Спилеотиса”, разположен високо в крепостта, той се намира в подножието му, в източния край на Мелник – с възможност за бърз излаз от него. В „Пантанаса” е имало и таен ходник – тунели, прокопани в скалата, с вход под една от сградите му, за укриване или бягство. Деспотът е лавирал дълго време между големите балкански сили според хронистите, но е имал основание да се чувства застрашен в назрелите тежки конфликти между тях за хегемония на Балканите към края на III десетилетие на ХIII в. поради родствени и съюзнически връзки с българи, латини и ромеи, и особено от латините, много негативно настроени към него като бивш техен васал, сродил се с най- опасния им враг Теодор Комнин.

В южната й половина са разкритите четири гроба, свързани по стратиграфски данни и находки с времето на изграждането на манастира, респ. параклиса. Според антропологическите изследвания тленните останки в тях са на двама мъже – 40 или 45-годишен и 20-25-годишен, на една жена – над 20-годишна, и на едно 3–4 годишно дете. Жената и детето предполагат семейни връзки между покойниците, като се смята, че в тези гробове са ктиторът на манастира – деспот Слав.

Самите ковчези са от дърво, според дендрохронологически изследвания от т. нар. Байкушевска или Черна мура, растяща по високите части на Пирин, с възраст около 800 години. Фактите навеждат на мисълта за едновременна внезапна смърт на погребаните. За по-голяма яснота по въпроса за роднинските връзки на погребаните и за причината на тяхната смърт обаче е необходимо да бъдат извършени и специализирани анализи на тленните им останки.