„Споменът“ на Росен Плевнелиев за митинг на 10-и ноември 1989, на който е присъствал, ме разсмя. На всеки може да се случи да позабрави някоя и друга дата, нали. В определена възраст, в която съм и аз, забравянето е нещо напълно естествено.
Тук обаче няма да отварям дума за гинко билоба, защото тя няма политически ефект.
Некадърният пиар обаче има.
Политическият ефект от некадърните пиари на президента е в това, че дори хората, които мъъъничко го харесваха, вече са на друго мнение. Гафът бе доста несръчно замазан. Меко казано, той се задълбочи от това замазване.
Има едно златно правило за говоренето, по-точно за мълчанието: „Като не знаеш какво да кажеш, замълчи“. Това изглежда лесно, но явно е трудно, когато искаш да изтъкнеш нещо за адмирации. Като демократичната си принадлежност, примерно. Която всъщност е доста спорна откъм произход, биография и полит-икономически генезис.
Президентските главоболия със собствения му пиар не са от вчера. В момента обаче вървят към реална главозагуба.
Почти две години всякакви хора съветват президента да си повери пиара на по-кадърни професионалисти. То не е трудно да си по-кадърен от сегашните, но явно няма желаещи или самият Плевнелиев си харесва резултата, щом изцепките продължават.
В случая нямам препоръки. С този президент бяхме дотук. Не можеш да се бъзикаш с ценностите на три поколения и да останеш начело на държавата.
#оставка!
Евелина Гечева

13 ноември, 2014 17:05 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+