В понеделник е изпитът по БЕЛ в Алма Матер

На 12 юли 2010 г. от 08:00 часа в Софийски университет „Св. Климент Охридски” ще се проведе кандидатстудентският изпит по Български език и литература. Това съобщиха от Информационния център на Алма Матер.

Среща с журналисти за повече информация около самите изпити ще се проведе в 07:30 часа. Журналистите ще бъдат посрещнати пред входа във вътрешния двор на Университета.

Цели на изпита по Български език и литература:
– Да провери равнището на владеене на книжовноезиковата норма, доколкото тя е условие за създаване на правилен текст и за пълноценно общуване;
– Да провери литературните компетентности на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания на първо равнище;
– Да провери равнището на комуникативна компетентност на кандидат-студентите – доколко те умеят да създадат аргументативен текст по определен проблем;
– Да провери обществената зрелост и хуманитарната култура на кандидат-студентите – способността им за ценностна ориентация, за осъзнаване и решаване на проблеми.

Вид на изпита

Всеки от кандидат -студентите избира и работи по една от следните изпитни задачи:

Изпитна задача 1
Създаване на самостоятелен аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретен автор от българската литература. Проблемът е предварително зададен във формулировката на задачата.
Пример: „История и избор в романа „Тютюн“ от Димитър Димов“

Изпитна задача 2
Създаване на самостоятелен аргументативен текст в избрана от кандидат-студента жанрова форма, в който да се интерпретира проблематика, зададена чрез цитати от включените в изпитната програма литературни произведения. Проблемът трябва да бъде изведен и формулиран от кандидат-студента.

Пример: „Съпоставете двата цитата и осмислете заложените в тях проблеми:
„Отечество любезно, как хубаво си ти !“
Иван Вазов . „Отечество любезно …“
„Прекрасно:
но – що е отечество ?“
Гео Милев. „Септември“

В практически план целите на изпита се постигат чрез два типа задачи, които изискват от кандидат-студентите:
– да създават задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст;
– да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми;
– да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем.
Посочените изисквания са в пряка връзка с оценяваните компетентности (знания и умения). Тяхното владеене се определя чрез съответните степени на владеене.
Препоръчително е кандидатстудентската работа да бъде в обема, определен от предоставения комплект листове (8-10 страници ) с цел дисциплиниране на изложението. Изпитът е писмен с продължителност 4 астрономически часа.
Кандидат-студентът е свободен:
– да определи сам композицията на своята работа (как да започне работата си, как да въведе тезата , как да организира аргументацията и т. н.);
– да избере какъв интерпретативен подход да използва – контекстуален, теоретично обоснован, аналитичен, съпоставителен, междутекстов и др.;
– да определи сам количеството и вида на цитатите (дословен, перифраза, преразказ, алюзия и т. н.) от интерпретираните произведения в своята работа.

Какво се оценява чрез изпитните работи?
Предлаганият формат на изпита е насочен към установяване на наличието на действени компетентности, а не на наизустени знания. Доколкото изпитът е основан върху съществуващите Държавни образователни изисквания за учебно съдържание, проверката е ориентирана спрямо разписаните в този нормативен документ компетентности. В най-обобщен вид те изглеждат така:
– знания и умения за общуване в различни ситуации;
– умения за разпознаване и използване на различни речеви регистри;
– умения за разбиране и осъзнаване на основните хуманитарни и обществени ценности и проблеми;
– знания за строежа и функционирането на езика и литературата;
– знания за историческия развой на литературния процес;
– умения за общуване с художествената творба – извличане на смисъл, осъзнаване на проблем, анализ и интерпретация;
– умения за създаване на аргументативен текст – организиране на изложението около някаква теза, аргументиране на тезата, съобразяване с изискванията на съответния жанр;
– практическо владеене на книжовно езиковата норма.

Оценяване
Езикови компетентности:
– Познава и спазва правописната норма;
– Познава и спазва граматичната норма;
– Познава и спазва пунктуационната норма;
– Подбира лексиката в съответствие с комуникативната задача и съответния на нея стил.

Литературни компетентности:
– Познава и функционално борави с литературно историческия материал (според изпитната програма);
– Отнася адекватно и функционално творбата /творчеството към съответния литературно исторически и социокултурен контекст;
– Интерпретира творбите в съответствие с техния жанр, сюжет, конфликти, система на персонажите;
– Владее и използва непротиворечиво специфична литературоведска терминология.

Социокултурна, езикова и литературна компетентност:
– Създаване на писмен текст;
– Осмисля задълбочено темата и разпознава заложения в задачата хуманитарен проблем;
– Изгражда адекватна на проблема теза;
– Построява аргументацията непротиворечиво, целенасочено и последователно;
– Прави адекватни изводи и заключения.
* Оценките на трите групи компетентности участват равноправно и равностойно при формирането на общата оценка на всяка една кандидатстудентска работа.