„Последен час – Яворов“ гостува в Театър 199

2 декември, 2014 09:14 | PR сфера, Изкуство, Свободно време | Няма коментари

На 04 декември 2014 година /четвъртък/ от 19.30 часа на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“ ще можете да гледате: „Последен час – Яворов“.

Представлението „Последен час – Яворов“ е спектакъл на актьора Димитър Мартинов. С преклонение пред личността и творчеството на големия наш поет, пиесата представлява разказ на самия Яворов, в който той прави дълбоко откровена равносметка на съдбата си, за борбите в нея, за отношенията си с хората, които са определили житейския му път, за мястото на поезията в душата му. И не на последно място, разбира се, „Последен час – Яворов“ се опитва да разплете сложните чувства на гениалния творец към двете музи в неговия живота – Мина и Лора. Без патетика, но истински и дълбоко вълнуващо!

Впечатленията от гледания спектакъл ще затвърдят и задълбочат знанията за българската литература и история в периода от Освобождението до Първата световна война и ще оставят траен спомен за съдбата на един от най-големите ни поети и родолюбци в съзнанието на младежите.

Критиката за “Последен час – Яворов”:

Никола Вандов (в-к “Култура”): „…никакво преиграване, никаква актьорска самовлюбеност, само истината, само „вглеждане” в Яворов и неговата съдба, преди да поеме към вратата, зад която светът най-сетне ще бъде блестящ и ясен…“

Светлана Панчева (в. “Дума”): „В своя авторски моноспектакъл “Последен час – Яворов” актьорът Димитър Мартинов се превъплъщава в образа на великия поет и страдалец Пейо Яворов. Спектакълът, изграден изцяло по автентични текстове от документирани думи, статии, писма и бележки на големия поет, пресъздава не само последния час от живота му, но и най-вече страданията, страстите и тъжните или гневни прозрения на твореца в един жесток и враждебен спрямо интелекта и поезията свят… „Тряба само любов към работата и само презрение, към ония, за които се работи.” При изграждането на текста на представлението актьорът постига великолепно превъплъщение и наистина преживява, а не само пресъздава бунта на поета.