Николай Милчев: Защо не мога да си тръгна от България като Сашо Морфов?

3 декември, 2014 12:38 | Гост | Няма коментари

Аз, за съжаление, засега не мога да напусна България като Сашо Морфов. Защото не съм Сашо Морфов. Но заразата на борисовщината и биневщината е навсякъде…

Като гледам къщичката си и думите си, виждам как в двора на българската литература положението е идентично като в държавата. Много мускули и страшно безсилие. Много претенции и никаква естетика. Много имена и никакви гласни звуци. И чалга, чалга, чалга.

Не мога да се сърдя на никого. Не съм по-висок от никого, слухът ми не е по-добър от ничий друг, но интуицията ми шепне: „Тръгвай си, тръгвай си…“

Боли ме главата, и духът ме боли, и зрението ме боли от гримаси, от претенции и от стъпили върху масата хора, които вместо да мълчат и да гледат, рецитират и рецитират.

България е опасана и обесена от системи на фалшиви звуци, на фалцети и жалки фойерверки, които тъжно угасват на фона на потъналата вече много дълбоко планина Витоша. Стиховете за душата и за ума са заменени от стихове за пъпа и китката. Прожекторите са насочени само и единствено към калта. И, дявол да го вземе, как блести тази кал!

Браво на Сашо Морфов! И жалко за думите. Аз също си отивам като Сашо Морфов. С една разлика – не знам къде.

http://ploshtadslaveikov.com/