Весела Цапрева: Финландските образователни модели са успешни, защото са създадени за съответната среда

В последните седмици много български читатели се прехласват и коментират златните седем правила във финландската образователна система. Често срещани са изблици като „Евала!“, „И тука трябва така“, „Емии, те финландците са велики хора“. Интересно е, че този прочит на чуждия образователен модел, като че ли остава просто прочит без осмисляне. Много от коментарите издават желанието на българската аудитория тези принципи да бъдат директно взети и приложени в българския образователен контекст. На тези пориви бързо се отвръща с вълна от негативизъм „Ама те финландците са зрял народ, тук е невъзможно да се променим“.

Последните две мнения много добре очертават характеристики от народопсихологията ни. При тези, които са готови да копират чуждия модел, желанието за промяна сякаш се плъзва по оста на мързела и вечното очакване някой друг да ни избави от проблемите. На практика основното, което е необходимо да проумеем, е, че тези така бленувани в случая образователни модели, са толкова успешни, защото са създадени за съответната местна среда. Функционират правилно, защото са съобразени с множество национални фактори – икономическо състояние, конкретни цели във вътрешната и външна политика, манталитета и светогледа на конкретния народ. Дори да интегрираме финландския образователен модел у нас, срещу него най-вероятно отново ще има силна критика. Това да не се пишат оценки в училище, вероятно е в разрив със състезателния дух в българската училищна система, който подхранва завист, която пък от своя страна още повече мотивира амбициозните учители и ученици. Нима много родители не живеят само за да „вкарат“ децата си в елитните училища и после да се хвалят с постиженията на поколението си. Друг аспект е невероятната учебна база, която се осигурява във Финландия – множество дворове, стъклени стени, отделно се осигуряват безплатни посещения на музеи, безплатни екскурзии. Да, това звучи повече от страхотно, но въпросът е дали България разполага с необходимия ресурс , за да превърне мечтата в реалност. За много от учениците у нас е лукс да намерят тоалетна хартия и сапун в училищните тоалетни.

Привържениците на мнението, че промяната у нас е невъзможна, защото ние не сме така зрели като финландците, напомня повече за националния ни нихилизъм и чуждопоклонничество. Вторачили сме погледа си в блясъка на образователната реформа във Финландия и резултатите, които тя носи. Може би не би трябвало обаче да остават встрани фактите, че тази промяна се е случила там, благодарение на силна политическа воля. Преди 50 години и във Финландия е имало съпротива срещу тази реформа. Но вместо да се откажат от нея, политиците търпеливо са изчакали да се пенсионират и най-старите учителски поколения, за да могат да „натиснат“ младите преподаватели и да получат тяхното одобрение.

Силният отзвук от страна на българските читатели ако не друго, то е позитивен белег на недоволство от статуквото в българска образователна система. Хубаво е, че умеем да изразим несъгласието си към случващото се. Това със сигурност е първа крачка към промяната. Безспорно е, че във финландския образователен модел има много положителни принципи, които могат да бъдат прекрасен пример за нас. Хубаво е, че и почти всеки нов министър на образованието знае какво е необходимо и съответно обещава реформа. Идеята е, че промяната в образованието трябва да се превърне в лична рожба на държавата и на обществото, трудно бихме могли да я осиновим и възпитаме правилно. Необходимо е повече от това да светнем лампата над огледалото, трябва и да се огледаме в него и да се разпознаем.

автор: Весела Цапрева

снимка: личен архив