Доц. Ана Кoчева: Eлектронната диалектна карта предлага огромна информация

Доц. Ана Кочева е член на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института по български еззик към БАН. Завършила е Софийския университет, но е специализирала в Институт по славистика, Залцбург (Австрия), и в Магдебург (ФРГ) в Институт по славистика с Хумболтова стипендия. Разговаряме за последната карта на диалектите, издадена на Института по български език към БАН.

– Последната актуална карта на диалектите у нас е електронна. Какво е новото в нея?

– Електронната карта, съвсем разбираемо, носи много повече информация отколкото хартиената, която представихме миналата пролет. Но отново става дума за карта на диалектната делитба на българския език в границите на езиковия континуум, т. е. историко-географската цялост Мизия, Тракия и Македония. На дигиталната карта обаче са представени огромни масиви от информация, която сме подали на нашите читатели в интернет. Във всеки един диалектен ареал те биха могли да отворят няколко прозорци, маркирани с различни символи – на „книжка” получавате информация за говора с образци от него, изписани с фонетична транскрипция; а на „микрофонче” се чува автентичната жива говорима реч, която ние сме записали по време на теренна работа от информатори. Това е и най-голямото богатство на картата, нейната най-голяма въздействена сила, защото едно е да се чете теоретична разработка върху особеностите на един или друг диалект, съвсем друго е да се чуят гласовете на хората, които го говорят и пазят.

– Какво е особеното на българския език и диалектите му в сравнение с останалите славянски езици?

– Българският език (и по-голямата част от диалектите му) е аналитичен, в него липсват падежи, за разлика от останалите славянски езици, които ги пазят. Днес прилича на английски по отношение на липсата на падежи. А има и много други особености, които го разграничават от другите славянски езици, защото е имал свой собствен исторически развой, търпял е различни влияния, сам е оказвал такива. Характеризира се с безпадежност при имената, богато членуване, с аналитично образуване на степените за сравнение, с удвояване на допълнението и др.; при глагола – със заместване на инфинитива с да-конструкция, с аналитично образуване на бъдеще време с частици и др. Тези граматични черти (с незначителни изключения) са характерни за всички диалекти и върху тях се изгражда спецификата на българския език като единствен славянобалкански език в света. Тази характеристика е потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.

– В червената гама на картата са посочени най-архаичните говори. Кои са те?

– Обхващат Северна Странджа (в Р България) и Южна Странджа (сега в Турция), Горна Тракия (Маришката низина в Р България), Долна (сега Турска и Гръцка) Тракия; по-големия дял от Родопската област (в Р България); малка част от южните Родопи (сега в Гърция). Независимо от силното диалектно членение, дължащо се на разнообразния релеф и на сложната историческа съдба – насилствени масови помохамеданчвания – всички те имат общи особености, въз основа на които се изгражда тяхното единство. А Солунският говор е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект от западнорупски тип в ятовата зона. С широките си рефлекси на э, със следите от назализъм – зъмп (зъб), дъмп (дъб) и общия застъпник на э и ? (бгл, хлгп и йдгне, пулдна, ждба, чдша) той несъмнено е родина на Кирило-Методиевия старобългарски език. Изследван е многократно от наши и чужди учени въз основа на диалектите на трите села – Сухо, Зарово и Висока. Това е т.нар. солунски говор (в тесния смисъл на думата). Тъй като много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.

– Отговаря ли картата на естествените исторически граници на България?

– Нашата карта не е политическа, нито географска в буквалния смисъл на думата, а лингвогеографска. В онази част от езиковата територия, която по силата на едни или други исторически обстоятелства, е останала вън от държавните граници, населението е имало различна съдба. Някои наши сънародници в БЮРМ например имат своите притеснения да заявят открито национална принадлежност. Но искрено се надяваме, че когато целият регион се присъедини към ЕС не просто формално, но и изповядвайки европейските ценности, тези опасения ще отпаднат.

Яна ИВАНОВА