Наследниците на Самуил доказват: Той е български цар!

Д-р Георги Генов се занимава с история на българите в Македония и работи в Института по история към БАН. Главен редактор на сп. „Исторически архив “ – орган на Съюза на учените в България, главен редактор на сп. „Вардар“ – Торонто, Канада, и зам. главен на в. „Македонска трибуна „, Торонто. Член е на италианската Академия по генеалогия, просопография и хералдика. През април 2014 г. той издаде книгата „Българските царе Самуил и Иван Владислав имат живи роднини в Западна Европа и Италия», която предизвика огромен интерес.

Akademika.bg се среща с него по време на подготовката на организираната от Съюза на учените в България експедиция за проучване на местата, където живеят наследници на българския владетел.

– Какво повече от любопитен факт е откритието, че български цар има живи наследници?

– Въпросът има не само историческо, но и политическо значение. Генеалогичната връзка доказва, че Самуил е български владетел. Внучката на племенника на Самуил – Иван Владислав, се казва Мария и според «Либро Доро» («Златната книга на италианската аристокрация») тя е сред основателите на един от най-известните родове на Апенините – този на Фризингите. В документите фигурира под името Мария ди Булгара (Мария Българска). Работих на принципа на изключването – в родовете на Самуил и Гаврил Радомир няма наследник с име Мария, затова потърсих това име при Иван Владислав. Тя е дъщеря на шестия му син Траян. В книгата е представено и уважението на средновековната балканска и европейска аристокрация към българските царе и техните наследници.

– Колко време ви отне проучването?

– Ще се учудите, че тази малка книжка е плод на труд от 1990 г. Тогава получих покана от американското правителство да специализирам в Индиана, САЩ. Поводът – през 1984 г. защитих дисертация на тема „Беломорска Македония, 1908-1916 г.“ при строго затворени врати. Имах разправии с ДС и ме разпитваха защо пиша шовинистични книги. Казах истината. В САЩ имах възможност да посетя много хранилища, част от най-големите университети в Североизтока, включително Харвард, където в библ иотеката Лутън намерих най- ценните неща – за рода Фризинга. В моята книга са спомената стотици имена и за всеки може да се напише нещо, но ще стане нечетивна. Затова реших да е малка и синтезирана, а който се интересува, може да се допита до мен.

– Станаха известни имената на двама от живите наследници – Андреа и Свева Миструци ди Фризинга. Срещали ли сте се с тях?

– Не. Съюзът на учените в България подготвя експедиция с цел да посетим две места, където със сигурност има живи наследници – градчето Ронки дей Леджионари (укрепен вал на легионерите, който се намира на няколко километра от Триест) и град Фрайзинг (близо до Мюнхен, в Южна Бавария). В Свещената римска империя имената са били пофранцузени (от Фрайзинг на Фризинга), а «де» е заради италианските корени. Очаквам и на двете места да открием нещо – не може да няма никакви сведения, защото познаваме гербовете на фамилията (има прилика с герба на Самуил), знаем как и накъде са се придвижвали родовете, описано е в книгите – били са светци; епископи и архиепископи, минали през управници на Милано, Сицилия.

– Може ли да се направи ДНК анализ на костите на Самуил, за да се докаже родова връзка?

– ДНК е направено от гръцките колеги от солунския музей. Анализът показва 50% български, 20% византийски, 10% саксонски произход. Това е типично наше съотношение за намерените по българските земи кости. С ДНК може да се определи народност, живяла в определени райони в България. Това е опит да се добави някаква информация. В историческата наука най-важното обаче е да се намерят извори.

Яна ИВАНОВА