Майки искат първи час в 9,00

Новият закон за училищното образование бе лансиран от просветното министерство преди няколко месеца, след което ведомството обяви обществена дискусия по него. В момента тя тече освен на специално организирани кръгли маси, в интернет, като особено активен е форумът на бг мама. МОМН обеща да вземе предвид някои от най-атрактивните предложения. Въпреки че нерядко родители и учители влизат в
Едно от нещата, които искат предимно родителите от големите градове, касае не нормативна поправка, а началото на учебните занятия. Според тях в момента те започват безумно рано, затова майките настояват първият звънец да бие в 9 часа. „Това е по-удобно и за родителите, чието работно време започва горе-долу тогава“, пишат родители във форумите. Децата отиват недоспали на училище и това им пречи да вникнат в преподавания материал, оплакват се майки и татковци. Неудобството обаче е, че в много от училищата се учи на две смени и ако първата започва в 9, децата от втората смяна ще трябва да свършват училище прекалено късно. Иначе и сега не е проблем отделните школа да насрочват по-късно начало на учебния ден, ако има възможност. Родителите се оказаха изключително объркани и от хаоса около задължителната забавачка за петгодишни хлапета и целодневното обучение. Повечето от тях недоумяват как петгодишните ще ходят на предучилищна в школски сгради, където няма начин да им се осигури следобедна почивка и подходящи детски мебели. Да не говорим за възможности за игра на двора, където ще бъдат и учениците от големите класове, което може да стресира малчуганите. Форумите изобилстват от критики към тази идея. „Оставете детето ми да си изживее детството. Няма да си играе едва като стане на 70 години с внуците!“, пише родител.
Спор се разгоря и защото хората все още не знаят ще има ли гратисен период за записването на петгодишните и колко ще бъде той. Законът предлага да е година, но между първото и второто четене министър Сергей Игнатов предложи да бъдат две. „Децата от първи, втори и дори четвърти клас имат нужда от почивка по един-два часа следобед след топъл обяд. Как училището ще осигури пълноценен отдих? Като в детската градина ли? В общи спални помещения? Какво ще правят децата от първи клас до 17 часа в училищата?“, пишат родители до министерството. Майки и преподаватели настояват и за пренареждане на учебната програма, така че сериозните предмети да са в началото на деня, когато детето още не е уморено. Те предлагат часовете да бъдат групирани условно в три пояса.
Една от идеите е основни предмети като български език, математика, информатика и чужд език да се учат в началото на занятията, когато децата по-лесно усвояват знания. После да се преподават предмети с определен минимум за всички деца и само ученици с интерес към даден предмет да сформират нещо като „група за напреднали“ (да речем по химия и биология, ако ще се занимават с медицина).
Последни – в края на учебния ден, се предлага да са физическото възпитание, музика, изобразително изкуство, домашен бит и техника. И родители, и учители настояват тези предмети да бъдат без оценки.
Предлага се да има и допълнителен час на класа за разговори и обсъждане на учебната дейност и поведението на ученика. Родителите са съгласни да подписват декларации, че веднъж месечно трябва да разговарят за училищната дейност на ученика. Освен това те настояват да участват в избирането на учебници, ако това бъде запазено. Много от тях обаче настояват да се върне старото правило „един предмет – един учебник“.
Учителите пък са против идеята кариерното им развитие да се решава централизирано, без да се вземат под внимание особеностите на региона. „Организирано като мероприятие отгоре, то противоречи на стремежа към автономия и не зачита спецификите на конкретното училище“, е един от аргументите. Има становища, че след като парите на училището се управляват от директора, той трябва да поеме по-голяма отговорност при определянето на политиката за развитие на кадрите. Има обаче и опасения, че по този начин приближените на директора ще се сдобият с незаслужено добри позиции. Повечето родители, учители и директори са против големия размер на глобите за неявяване на училище. Те смятат, че в този вид текстът просто няма да проработи, защото ромските деца например не ходят на школо главно по финансови причини.

Стела Стоянова, в. Стандарт“, 19.07.2010 г.