19 юли, 2010 15:21 | 
Новият модел за финансиране на държавните културни институти трябва да бъде добре обмислен, за да не ощетява нито изкуството, нито хората, които го създават. Да бъде балансиран така че да дава достатъчно правомощия на директорите, но и да ги поощрява да правят стойностна продукция. Защото не публиката определя нивото, а точно обратното.
Министерство на културата работи по нов проект за финансиране на държавни културни институти в сферата на сценичните изкуства. Този модел предвижда самостоятелност на директорите при разпределянето и оползотворяването на получения бюджет от Министерството на културата, от общините и от средствата, постъпили от лични приходи – това са така наречените делегирани бюджети, според които държавните театри и опери ще разполагат с приходите си, а няма да се налага да ги превеждат на Министерството на културата.
До сега, включително и в момента, приходите от спектаклите на един театър или опера се превеждат към Министерството на културата. Отчитането става на период от няколко месеца. В началото на следващата година Министерство на културата разпределя получените средства и определя бюджет на всеки културен институт
Това е нож с две остриета по няколко причини. Столичните театри са пълни и при тях приходи от продажба на билети не липсва, вследствие на което директорите негодуват. И с право, защото вместо да повишат заплатите на актьорския и техническия състав, да направят накой и друг ремонт, да поканят модерен, но скъп режисьор на гастрол, който да привлече повече публика, те са принудени да ограничат разходите в кръга на отпуснатите им от държавата средства. Това е по отношение на софийските театрални сцени.
Но театри и опери има и в по-малките градове, където приходи липсват, тъй като публиката е рехава. Това е така, защото хората от малките градове вече не са там. Директорите на тези малки културни средища са доволни, че все пак имат с какво да оцеляват.
Как ще бъдат управлявани приходите от представленията, влизащи като финансови постъпления към културните институти? Може би първо, и най-важно, ще се повишат заплатите на актьорите и то при положение, че директорите са добросърдечни. В противен случай ще започнат основни ремонти, а както е известно, порочната практика води до непрозрачност при изпълнение, скрити договорки и неясни плащания.
Друг е въпросът по отношение на театралния репертоар и как биха се отразили самостоятелнте решения на някой директор върху продукта, който произвежда театърът. Не е тайна за никого, че булевардните постановки, халтурата биха привлекли повече публика, съответно и повече приходи, но не е ясно до каква степен това би могло да се нарече изкуство. Дали стремежът спектаклите да бъдат колкото е възможно по-касови, няма да се отрази пагубно на класиката и автори като Чехов и Шекспир няма да останат в историята.
Мина Цанева
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+