Милена Дамянова: Законопроектът казва ясно какво трябва да бъде записано в новите учебни програми

30 март, 2015 10:03 | Мнения | Няма коментари

Най-често поставяният въпрос от родители и учители за законопроекта за училищното образование е за броя на децата и учениците в група или паралелка. Всички са на мнение, че той трябва да бъде намален. Другият въпрос касае стандарта за учебния план, броя на часовете. Тъй като законът предефинира видовете подготовка на общообразователна, разширена и допълнителна, много училища искат да видят точно мястото си в законопроекта. Например училищата по изкуствата. Когато ние обясним, че всички предмети, които тези по-различни училища в момента изучават, ще продължат да се преподават в рамките на разширената подготовка, тогава има спокойствие в системата. Стандартът за учебния план дава отговор на тези въпроси. Когато гилдията е наясно с детайлите, ще бъде и доста по-спокойна, ще възникнат и нови предложения за подобряване на предложената система.

Но като че ли дебатът около Закона за предучилищното и училищното образование се съсредоточава предимно около самостоятелната форма на обучение, финансирането на децата в частните училища и детски градини, а се изпускат много важни моменти. Например това, че за първи път в законопроект се поставя рамката на учебните програми, тоест основата, на която те да бъдат разработени. Те трябва да стъпят на компетентностите – на знанията и уменията, които са необходими на пазара на труда. Това са умения за работа в екип, критичното мислене, предприемчивост, информационните технологии, уменията за анализиране на текстове и използване на информацията в тях. Това е изключително важно, защото резултатите на българските ученици на различните международни изследвания по грамотност всъщност се дължат на първо място на недобрите учебни програми. Те не са насочени към усвояването на такива умения. Много е важно, че законопроектът казва ясно какво трябва да бъде записано в новите учебни програми. Философията му почива на схващането, че вече системата е тази, която трябва да се нагажда към различните потребности на децата, а не децата да се съобразяват със системата. Това безспорно ще подобри резултатите им. Набляга се на индивидуалния и верния подход към всяко дете и ученик, така че да му се даде възможност за максимална реализация. Но като че ли тази тема не се дискутира и не е интересна, а това е същностната част от реформата.

(Мнението е изразено в интервю за Стела Стоянова и е публикувано във в. „Стандарт“. Заглавието е на Академика БГ).