Проф. Христова: Започва завръщане към книгата

Проф. Боряна Христова е директор на Националната библиотека „Кирил и Методий“ от 1998 г. Тя работи там от 1975 г., когато започва като сътрудник архивист в отдел „Ръкописи“. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ с магистратура по българска, английска и класическа филология. През 1996 г. защитава докторска дисертация на тема, а от 1998 г. Преподавател е в Катедрата по библиотечно-информационни науки и културна политика към СУ „Св. Климент Охридски“.

– Проф. Христова, какво показват Вашите наблюдения – има ли спад в интереса към книгата у нас като цяло или обратното – хората все по-често посягат към книгата? Има ли такова проучване?

– Има няколко такива проучвания, но няма собствено проучване на Националната библиотека. Опираме се на чужди изследвания, най-вече на тези на Софийския университет. Освен това обаче имаме и наши собствени наблюдения, без да са оформени в официално социологическо проучване. И те сочат, че след известен спад в интереса към печатната книга, в последните 2-3 години започва завръщането към нея.Може би все още не е силно забележимо, но полека-лека ще стане. Има изобщо завръщане към четенето. Много се ползват нашите електронни ресурси – дигиталната и виртуалната ни библиотека. Доста са пълни и читалните. Така че не може да се каже, че в момента има спад, поне при нас. Чете се, но дали достатъчно хора четат, това е въпросът, на който аз не мога да дам отговор.

– Можем ли да твърдим, че любовта към книгата е българска национална черта?

– В Средновековието, без да е имало голям брой грамотни българи, българинът е имал голяма вяра към книгата и към родното слово. Много хора от различни занаяти и гилдии, както казваме, са плащали да се изписват красиви ръкописи и да се даряват в църкви и манастири. В църквата се чете, че този ръкопис, „това четириевангелие или този псалтир бяха изписани благодарение на еди-кой-си и затова да има вечен помен за него и семейството му.” Много пъти съм го виждала в своята работа, аз съм специалист история на българската ръкописна книга от Х до XVIII век. Това преклонение към книгата и любовта към нея като към нещо свято са съществували. Но да кажем, че в момента българите са много четяща нация, ми се струва пресилено. И пак казвам – има хора, които обичат книгите. Аз самата съм библиофил и любовта ми към книгите е като всяка друга страст. Иска отдаване, иска пари, иска време – просто е страст. Дали обаче нашите съвременници четат достатъчно, за да се начерем „четяща нация“ – това не мога да го кажа. Много изпускат онези млади хора, които не могат да осъзнаят удоволствието от четенето, защото не бива да се отказваш от удоволствията. А онези пък от тях, които искат да станат добри професионалисти и да намерят място за себе си, да се осъществят, също няма да минат без четене. Разбира се, тук говорим за различен вид четене. От четенето за удоволствие, за обща култура, за да научиш нещо ново е едно, четенето, за да се специализираш и да се издигнеш в професията, е друго нещо, но все пак е четене.

– Стигаме до темата за родителите и семейството. Как родителите могат да възпитат интерес към четенето?

– С помощта на добре изработена държавна политика. Може да се възпита любов към четенето, още преди детето да се роди. Мога да цитирам опит на други страни, в които първата работа на лекаря, който предстои да изроди детето, е да подари на майката от името на страната първата книжка за нейното неродено дете със съвет да му чете всяка вечер от нея. Така се започва. И после след раждането също един от първите подаръци трябва да е книжка. Тя може да е гумена играчка за ваничката, във формата на плаваща книжка, но с формата на книжка с илюстрации. Да свикне детето да я държи, да й се радва, да й се усмихва и да я възприема като част от живота си. И по-късно отново, когато започне да се учи да пише и да чете, трябва да му подарим подходяща книжка, която то да обикне, да е първата му книжка в бъдещата библиотека. Всичко това трябва да започне от рано. Грижа на родителите е да четат на детето и да му купуват книги, да се ориентират в огромния детски пазар на книги – какво би било вълнуващо и интересно за тяхното дете, към какво има склонност, какво го радва, и да всикнат да му четат всеки ден. По-нататък то само ще намери пътя си към книгите и към четенето. Добре е, разбира се, да има качествени детски книги. Днес има много голям избор и откъм текст, и откъм илюстрации.

– Има ли според Вас добри детски книги?

– Според мен има превъзходни. Не съм чела всички, но хубаво оформени детски книги много често ми попадат пред очите. Аз се радвам за съвременните деца, че ще имат възможност за богат избор и това е много важно.

– Националната библиотека е сред най-авторитетните български институции. Разкажете какво е най-новото при вас, в каква насока се развивате и какво да очакваме в скоро време?

– Внедряваме съвременните технологии, печелим проекти. Правим много неща в областта на дигитализацията, на виртуалните каталози, на стремежа си да обхванем и други библиотеки, за да имаме споделен каталог, което е много важно, според мен. Участваме активно в Еропейската и Световната дигитална библиотека. Това са огромни портали, които дават пряк достъп чрез нас до всички национални библиотеки. А и на всички читатели на европейски библиотеки до нашата. Но също така дават възможност и на българи, където и да се намират по света, по което и време да е, да правят справки в нашите каталози. Дгиталната ни библиотека се използва от изследователи и любители на словото. И все повече обогатяваме тези библиотеки. Това са огромни масиви от файлове и база данни, които се увеличават буквално всеки ден. Това няма да спре, макар че и тези носители се износват. Нищо не е по-вечно от хартията. Държим в ръцете си книги от XIV век – български хартиени ръкописи. Някои от тях са запазени, ако са се съхранявали подобаващо, все едно са писани миналата седмица. Аз малко съм ретро настроена в това отношение. Обичам да пипна книгата, да си я чета в леглото ако е за удоволствие, а когато работя, също предпочитам книжните варианти и оригиналите. В момента се готвим да кандидатстваме по програмата „Еразъм+“ с проект за дигитализация на малки сбирки. Тоест, иска ни се да бъдем и методичен център за по-малки и с по-скромни възможности библиотеки и да им помагаме в дигитализацията. В това отношение ще продължим със същия темп. При нас постоянно има много събития – изложби, литературни премиери, награждавания.Предстои ни да направим изложба на детски рисунки от Район „Оборище“. Правим го всяка година през април, защото в малките деца виждаме нашите бъдещи читатели. Така се създават четящи нации. Във връзка с Деня на книгата и четенето – 23 април, асоциация „Българска книга винаги тук, в Националната библиотека, и това е много престижно, връчва своето голямо отличие „Рицар на книгата“. Аз съм носител на това голямо отличие, преди години ми го връчиха, и ми е много скъпо. Затова винаги много тържествено провеждаме Деня на книгата заедно с българските издатели. Иска ни се библиотекари, издатели, книжари да бъдем заедно в борбата си за печелене на читатели. Това е много важно. Не се конкурираме, заедно сме.

– Всички тези събития са с безплатен вход.

– Да, всичко – изложби, промоции на книги, всички тези събития, които провеждаме, са безплатни. Всички са добре дошли и аз винаги каня много настойчиво всякакви хора. На 11 май имаме Ден на отворените врати. Това е денят на нашите патрони – църковният празник на светите братя Кирил и Методий и е празникът на всички библиотекари в България. В този ден не работим с читатели, но тогава, както и на 1 ноември и на 24 май, сме отворени за всички, които искат да видят какво има в библиотеката. Входът е безплатен. И можем да покажем всичко, да отговаряме на въпроси за нашата работа с цел да сме максимално отворени към обществото. Ние сме от малкото държавни организации, които издават печатан отчет. Ние се стремим да бъде максимално отворени и да поддържаме онези отношения с обществеността, които всяка нормална национално отговорна институция трябва да поддържа. Работим за обществото и искаме то да се възползва максимално от това, което произвеждаме. Защото не само предлагаме информация, но и произвеждаме информация.

– Цялата тази информация е достъпна и на вашия сайт, нали?

– Да. Според мен имаме хубав сайт, който се обновява през ден. Особено за събитията – обявяват се предварително, канят се всички, които биха се интересували, всеки път се пускат снимки. Едно от нетипичните, но много обогатяващи събития беше, че представихме за първи път постиженията на фондацията „Четири лапи“ за кучетата водачи. И сме готови да пускаме хора с кучета водачи в библиотеката.

– Това е за пример.

– Да, тези кучета са отлично обучени и хора, които имат нужда от куче водач, също са добре дошли като читатели и посетители. Имаме компютри и за незрящи и слабо зрящи. Искаме да обхванем различни групи от населението, защото библиотеката е мост – и между знание и незнание, между минало, настояще и бъдеще, но и между различни социални групи. Тук трябва да бъде и социално място, не е място само за четене. И моята голяма мечта е някой ден библиотека да бъде т. нар. „трето място” – ако първото е домът, второто е работата, а третото сега е кафенето, което не е никак лошо, то нека в бъдеще това да бъде библиотеката, в която да има и кафе, място за почивка и за общуване както с другите, така и сам със себе си.

– Какво трябва да залегне в държавната политика, за да просперират българските библиотеки?

– Няколко основни неща са. Има закон за обществените библиотеки, само че той не се спазва. Не е докрай издържан и не винаги се спазва. Преди всичко трябва да се направи така, че да бъдат добри заплатите на библиотекарите. Казвам това, не защото плача за нашите заплати, а за да се задържат способни млади хора. Те завършват нашите библиотечни науки, аз го виждам, защото съм преподавател, но след това повечето от тях не се ориентират да работят в библиотеки. Не може със заплата между 450 и 500 лв. да се издържа един млад човек. Ако искаме да имаме добри библиотекари, а оттам и хубави библиотеки, трябва да се помисли за едно достойно заплащане и за един добре целево изработен план според задачите и дейсностите на библиотеката. И трябва да се престане със съкращенията в библиотеките. Пишем протестни писма, изразяваме нежеланието си да правим такива съкращения, обосноваваме го. Смятам, че не е редно точно от библиотеките да се съкращава. Защото това, което се дава тук, е в полза за цялото общество, за да се използва от хората.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: http://www.nationallibrary.bg/