Албена Койчева: Младите са по-безкомпромисни към домашното насилие

Адвокат Албена Койчева работи в областта на защитата от домашно насилие, както и по редица проекти на фондация БЦДИ и Алианса за защита от насилие, основано на пола. Интересува се от развитие и прилагане на законодателството в тази област, анализ и оценка на резултатите и проблемите, обучение на експерти за прилагане на международните стандарти в тази област. Консултира хора, пострадали от насилие.

– Обикновено свързваме домашното насилие със зрели хора. Как влияе то на младите хора?

– Домашното насилие е модел на поведение, който е усвоява от средата, в която живее човек. Ролята на семейството е първостепенна, защото именно тук децата изграждат своите представи за човешките взаимоотношения, за позволено и забранено, за ролите в брака и семейството, за отношенията между половете и между поколенията. Въздействието на домашното насилие особено тежко и трайно бележи психиката и наранява чувствата на децата и на младите хора, свидетели на такива актове. Отдавна е доказано, че свидетелите на насилие, които сами не са засегнати пряко от насилствения акт, преживяват особен вид травма. Изследвания потвърждават, че при такива деца в голяма степен нараства вероятността да възприемат този модел на поведение и да го възпроизведат в собствените си бъдещи лични връзки и семейства, в приятелския кръг, в училищната среда. По тази причина законодателят изрично е определил домашното насилие, извършено в присъствието на дете, за насилие срещу самото дете и по този начин е създадена допълнителна специална защита на децата.

– Как приемат младите насилието?

– Собствените ми наблюдения сочат, че младите изобщо не приемат насилието, което ги засяга в реалността и против тяхната воля. За децата и младите хора домашното насилие е с много по-тежки последици, отколкото за хората в зряла възраст и с изградени характери, които за първи път се сблъскват с подобен проблем. Когато това им се случва между стените на собствения дом, то преди всичко им създава несигурност, стрес и постоянна тревожност, изправя ги пред необходимостта от трудни за тях избори, въвлича ги в конфликти на лоялност с родителите, поставя ги в ролята на буфер между спорещите, натоварва ги с редица неприятни преживявания. Децата реагират чрез промени в поведението, промяна в настроенията и отношението към учебния процес и другите им обичайни занимания, не са редки и случаите на различни здравословни проблеми. Неизбежно е децата да останат засегнати от конфликтите в семейната среда, свързани с домашно насилие, независимо че те самите не са обект на насилието.

– При тях има ли предразсъдъци да не се говори за тормоза, да не се търси защита?

– Предразсъдъците от този вид се използват по-скоро като защитна позиция на извършителите срещу децата – незнайно защо се разчита и държавните органи да повярват, че „децата винаги лъжат“ или „така са наговорени“, а също и модерното напоследък възражение, че се касае за родителско отчуждаване. Естественият инстинкт за самосъхранение и търсенето на сигурност и спокойствие са гарантирани от първото и най-важно човешко право, каквото е правото на живот и младите разбираемо не са склонни да правят компромиси с него, заради проблеми, в каквито други са ги въвлекли.

От всички, които говорят за преживяно домашно насилие, децата и младите хора са най-искрени и склонни да споделят всички детайли, да търсят помощ и да вярват, че ще получат такава. Затова и отговорността на тези, които изслушват такива разкази, е огромна, защото от тях зависи дали ще помогнат и дадат търсената подкрепа в трудния момент или ще се отнесат пренебрежително и така ще насадят страх, предубеденост и примирение. Истината е, че поради зависимостта си от близките, за които говорят или от които се оплакват, те са в най-голяма степен и уязвими при даването на такива сигнали и показания и много добре го осъзнават, но това не ги спира да търсят начини за справяне с проблема.

– Търсят ли ви за подкрепа? Какво ги съветвате?

– Да, имам доста млади клиенти, които идват, за да потърсят помощ и съвет за себе си или за свои близки. Всеки случай е различен и уникален, но повечето младежи не са склонни на компромиси със собствения си живот и лична безопасност. Важното е да им се посочат всички реално осъществими възможности и начините и средствата за тяхното постигане, след което те да направят своя личен информиран избор. И обикновено го правят бързо и решително, с поглед напред към живот, свободен от насилие.

Яна ИВАНОВА