Разбиване в Театър 199

На 8-ми май от 19,30 часа в Театър 199 „Валентин Стойчев” е насрочено представление на копродукцията с ДКТ „Иван Димов” – Хасково – РАЗБИВАНЕ.

Постановката „РАЗБИВАНЕ“ е от НИЙЛ ЛАБЮТ, превод – ЛЮБОВ КОСТОВА. Участват ХРИСТО ПЕТКОВ,
ЛУИЗА ГРИГОРОВА, ДАМЯН ТЕНЕВ, АНАСТАСИЯ ЛЮТОВА и СТЕЛИАН НИКОЛОВ.

Апектакълът е номиниран за наградите „Аскеер” 2015 г. в три категории:
Анастасия Лютова – за водеща женска роля;
Христо Петков – за водеща мъжка роля;
Дамян Тенев – за изгряваща звезда

НИЙЛ ЛАБЮТ – авторът, който не се страхува да разказва за нещата, за които съвременната драматургия се страхува да разказва.

НИЙЛ ЛАБЮТ е американски драматург, роден на 19.03.1963 г. в Детройт, Мичиган. Енигматичният автор отраства в гр. Спокан, щата Вашингтон, в семейство на шофьор на камион и рецепционистка в болница. Избира да следва в Бригамския университет в Прово, Юта. Там Лабют се присъединява към Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни – религиозно движение, наричано също Последователите на Книгата на Мормон.
Смятан за едни от най-талантливите студенти в колежа, той е поощрен да продължи образованието си по драматургия и специализира в Нюйоркския университет, а по-късно и в Кралската академия в Лондон. Завръщайки се от Европа, Лабют заснема филма „Мъжка компания“, който е отличен на Кинофестивала Сънданс, средище на всичко ново и оригинално в киноизкуството.
В пиесите си Нийл Лабют признава, че е повлиян от драматурзи като Д. Хеър и Д. Мамет. Той започва да третира все по-смущаващи за своето общество теми. Творбите му се отличават с жива, ритмична диалогичност; героите му, често брутални, поставят под обстрел възприятията на средната класа по въпроси свързани с основни ценностни понятия в американската култура. След края на премиерата на пиесата му „Мръсни думи по повод на обърканото ни време“ в Ню Йорк, един от зрителите не спира да крещи: „Този автор заслужава смърт!“.
Междувременно Лабют е низвергнат от Движението на Мормоните.
В момента драматургът работи в театър „Профайлз“ в Чикаго. Освен „Разбиване“, може би другата най-популярна негова пиеса е „На чисто“ – написана веднага след трагедията от 11 септември 2001 г. и разказваща за мъж и жена, които поради своето любовно рандеву в хотел се оказват не в офиса си когато самолетите се врязват в кулите, и които не могат да решат дали да не „изчезнат някъде, за да започнат нов живот“. През 2006 г. „На чисто“ има своята българска премиера в Театър 199. Други заглавия, постигнали подчертан успех за Лабют са: „Магистрала“, „Дебелата свиня“, „Бялата мацка“, „Новият завет“ и „Бесовете“.

СТАЙКО МУРДЖЕВ е роден на 09.05.1984 г. в гр. Смолян. Възпитаник е на школата на Ю. Огнянова в РДТ – „Николай Хайтов“. През 2009 г. завършва Режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков. Още като студент се отличава с поредица силни постановки, а дипломният му спектакъл „Пухеният“ от М. Макдона влиза в репертоара на ДСТ – „Алеко Константинов“. Младият постановчик реализира свои проекти в драматичните театри в Пловдив, Сливен и Варна, в Театър „Българска армия“, Театър „София“, Международната театрална лаборатория „Леон Кац“. Сред заглавията, с които е свързано името му са: „Идиот“ по Ф. М. Достоевски, „Железният светилник“ по Д. Талев, „Когато гръм удари“ по П. Яворов, „Коварство и любов“ от Фр. Шилер, „Евгений Онегин“ по Ал. Пушкин, „Крал Лир“ от У. Шекспир, „Талантливият мистър Рипли“ от Ф. Наги, „Откат“ от З. Карабашлиев, „Дисни трилър“ от Ф. Ридли, „Любовта на Федра“ от С. Кейн, „Розенкранц и Гилденстерн – отмъщението“ и „Парис и другите“ по У. Шекспир.
Стайко Мурджев е носител на редица отличия, сред които: „Икар“ за изгряваща звезда, Наградата на публиката от фестивала „Нови европейски пиеси“ за спектакъла „Откат“ във Висбаден, Германия и Награда от Министерството на Културата на Република България за особен принос в културата.

Текст–Сянка.
Когато Сянката бъде по-голяма от тялото.
Когато е парализирано тялото, а Сянката буйства.
Когато Сянката не се ражда от светлината и не умира в мрака.
Kогато светлината умира поради Сянката и Сянката се ражда в тъмнината.
Когато Сянката се пресяга към теб, улавя те за яката на ризата и те заковава на място.
Текст–Война.
Понякога войната, винаги войната.
Понякога роден си на бойното поле.
Роден, за да удряш, блъскаш, разбиваш…
Глави, гръбнаци, челюсти…
Чрез крошета, телени кофи за смет, умивалници, стоманени огледала.
Понякога кървави ангели те призовават да се прибереш у дома
с тръбите на войнта, с химните на страха.
Но не можеш да се унесеш в сън от страх, че убитите от теб носят твоето лице.

Текст–Мъст.
Спира времето и небесата се отварят, за да те погълнат.
Чуваш само вселената, долавяш единствено воя на космоса.
И разбираш, непреодолимо съзнаваш, че ТОЙ ти се смее, че цялото си
внимание към теб е насочил, и се съдира от смях.
И взимаш решение.
И мъстиш радикално, умело, вълнуващо, неочаквано.
И сам не вярваш на очите си, невярващи какво вършат ръцете ти.
А ръцете често са уръдия, доказващи колко лесна е смъртта.

Текст-Радикализъм.
…Леко я примамваш надолу. Още малко по-нататък, с крак, едва-едва
я обръщаш, а после отпускаш завивките и си излизаш…
…Грабваш най-близката кофа за боклук, огромно телено чудовище,
вдигаш я над главата си и я стоварваш върху него…
…Когато касетофонът цопне във водата дочуваш само едно кратко
пукотене, като пукането от елекрическата крушка, чуваш как той ритва
един-два пъти във водата. И ако примижиш почти долавяш „адикия” –
светът, загубил равновесие…
СТАЙКО МУРДЖЕВ