Светослав Малинов: Смятам за неприемливо въвеждането на задължително гласуване

Светослав Христов Малинов е български политик от партията Демократи за силна България (ДСБ), политолог, преподавател по политически науки в Софийския университет. На евроизборите през май 2014 Светослав Малинов се явява с листата на Реформаторския блок и печели с преференциален вот втори мандат като евродепутат от ЕНП. В Ееропейския парламент (2014- 2019) Малинов е член на Комисията по култура и образование, заместник в Комисията по промишленост, изследвания и енергетира и в Комисията по петиции.

– През февруари стартира инициативата „Европейско междучасие“. Разкажете малко повече за нея.

– През последната година и половина упорито се дискутира въвеждането на задължително гласуване в България. Като човек, който активно се занимава с политика, но и като политолог и университетски преподавател, аз смятам за крайно неприемливо въвеждането на задължително гласуване без успоредното въвеждане на гражданското образование в училище. За сега гражданското образование получава подкрепата на министъра на образованието, но далеч не би могло да се твърди, че има консенсус по въпроса. Именно в този контекст се роди и идеята за „Европейско междучасие“. Да го кажем по този начин – „Европейско междучасие“ е моят скромен принос към гражданското образование в България.

В рамките на един учебен час аз и екипът ми се срещаме с децата от гимназиалните класове, разказваме им за Европейския съюз, неговите институции, за ролята му в нашето ежедневие и затова защо е важно членството ни в него. Ключов момент при срещите ми с учениците е да им разкажа за техните права и възможности като европейски граждани. Радостен съм, че те показват особен интерес по отношение на възможностите за обучение и образование.

Целта на инициативата, която ще продължи в следващите четири години, е да направи Европейския съюз по-близък и по-разпознаваем за учениците, защото нямаме повече време за губене. Усещането за принадлежност към нещо се гради в ранна възраст, а ние сме закъснели. В следващите четири години моята амбиция е да посетя поне 100 гимназии в страната. Към днешна дата инициативата е успешно реализирана в 15 училища, където съм се срещнал с над 500 деца. Желанието ми е част от тези деца да бъдат мои гости в Брюксел и да се запознаят с европейските институции от първо лице.

– Интересуват ли се учениците от дейността на европейските институции и защо според Вас тези знания за важни за подрастващите?

– Определено се интересуват. Доста от училищата разработват конкретни малки проекти свързани с Европейския съюз, а и част от тях участват в специфични регионални състезания и активности на подобни теми. Състезанието „Евроскола“ е добър пример – запознах се с ученици, които са имали възможност да пътуват до Европейския парламент след като училищният им отбор се е представил успешно на състезанието. Тук ролята на учителите е важна, защото те могат допълнително да поощряват децата за подобни инициативи и да се опитват да включват европейски теми в някои часове. Във всяка посетена гимназия предоставям безвъзмездно на учителския колектив няколко броя от помагалото „Аз съм гражданин на Европейски съюз“, което е разработено от катедра Европеистика към СУ. Помагалото е насочено към учители и предоставя добра методология за по-доброто и увлекателно преподаване именно на европейски теми в клас с интересни примери, факти и игри в класната стая.

Тези знания са важни за учениците, най-малкото за тяхната подобрена обща култура и по-доброто им усещане за тяхното място в света и ролята на България на европейската сцена. Основните теми за европейски ценности, демокрация, права и задължения са нещо изключително важно за формирането на една личност, но често остават пренебрегнати в гимназиалния курс. Тези знания са пряко свързани и с възможностите пред тези деца – свободите на движение и установяване в Европа са безспорно голям хоризонт за всеки ученик и затова се стремя да запозная максимално много деца именно с перспективите, които предлага Европейския съюз за един млад човек.

– Какъв е основният проблем на висшето образование у нас?

– Проблемно е, че много голяма част от най-подготвените гимназисти заминават извън България и това все пак се усеща като сваляне на нивото на образованието. Същевременно, самите университети са много различни. Има ВУЗ-ове, които няма от какво да се притесняват, но има и такива, които нямат подходяща материална база или не могат да си позволят да предлагат обучения на английски език. Отдавна вече не може да се говори за висше образование ан блок. Стари и легендарни университети губят позиции, а нови колежи и частни университети дърпат напред както финансово, така и в класациите по престиж.

– Възможно ли е в България да се получи конкурентноспособно образование?

– Възможно е. Чрез усъвършенстване на програмите, постоянна готовност за реформи, предлагане на обучение на чужди езици. Трябва да определим своите силни и слаби страни, да се търси профилиране. Нека мислим по-скоро в посока полезност, не в посока престиж. Например, може да е много престижно да има дисциплина по аеронавтика, но тя би ли била по-полезна от това да се изучава лозаровинарство и агротехнологии ?

– Живеем във време на технологиите. Според Вас изоставаме ли от другите европейски държави?

– Със сигурност много сме напреднали спрямо самите себе си преди 10 години. Новите технологии по дефиниция скъсяват изоставането, а при нас то беше колосално преди 25 години. Когато Бил Гейтс беше в Европейския парламент искрено му благодарих за това което е направил за България чрез неговите технологии. Естествено, той не е направил нищо конкретно за България, но прие благодарностите защото разбра за какво става въпрос. Чрез технологиите дистанцията се скъсява от само себе си.

А точно в момента имаме доказателства, макар и скромни, че България вече е призната, че има потенциал да е лидер в областта на технологиите в региона.