„Българката на годината” Ирина Владикова: Много деца в чужбина учат българския като чужд език

Ирина Ботева – Владикова е доктор на филологическите науки, работила е в Института за български език при БАН. От 1992 г. е преподавател, а от 2003 г. директор на българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий” във Виена и зам.-председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). През февруари 2015 г. получи отличието „Българка на годината” за 2014 г., което се присъжда на българки, живеещи извън родината, допринесли за българското национално самосъзнание по света. Това е шестото издание на наградата и повод Akademika.bg да се срещне с нея.

– Какви емоции носи и каква отговорност е отличието „Българка на годината“?

– То е свързано с много щастливи емоции за високата оценка и признание. Ще минат дни, докато овладея емоцията, докато съм в състояние да изразя най-пълно благодарността си към всички. Висока е честта да бъдеш избран за носител на отличието „Българка на годината – 2014”! Трябва време, за да може човек да осъзнае значимостта на отличието на името на българската Светица Злата Мъгленска – светица, която за българина символизира копнежите му за истинска любов между хората, за справедливост и нравствена чистота. Приемам наградата като отличие за всички прекрасни български деца по всички прекрасни училища, за всички всеотдайни учители, за всички крепители на словото и духовността, свързани с извисяването на Българското.

Много съм горда от факта, че именно аз бях избрана от толкова много достойни българки от българските общности в чужбина, които заслужават не по-малко от мен същото признание и отличие. Горда съм от постигнатото, от победата над всички неверия, пречки и трудности, като доказателство, че с твърдост, упоритост, вяра и воля дори в тежки ситуации човек е способен да постигне своите въжделения, желания и цели.

Десетилетия работя с деца и това е ангажимент, който не ми позволява безотговорност, а задължава и изисква безупречност. Но удовлетворението е по-голямо, когато усилията ти са признати както подобава. Това окуражава, задължава и разбира се, ощастливява.

– Трудно ли е да запази човек националната си идентичност и гордост в един глобализиращ се свят?

– Не е лесно. Мисля, че всеки народ е длъжен да съхранява езика, традициите и постиженията на своята култура въпреки забързания темп на глобализиране. Защото, както казва големият български писател Тончо Жечев: „Който не е отнякъде, той е отникъде!” Далеч от корените нашите деца са раздвоени между две родини и често не знаят кои са?! Наличието на Българско училище зад граница е неоценима възможност и привилегия за тях да учат български език в заобикалящата ги чуждоезикова среда, да знаят и тачат миналото на прадедите си, да не забравят българските си корени дори да са деца на света. Българчетата много бързо се интегрират в новата езикова среда, започват да говорят помежду си на чуждия език и след кратко време за тях той се превръща в първи. И ако не сме ние – българските учители зад граница, за тези деца просто един ден друг език може и да няма. Немският език и глобалният английски ще пометат всичко. Да обучаваш на майчин език във всепоглъщащия въртоп на друг език е смелост и отговорност. Да създаваш един домашен свят за децата на своите сънародници на чужда територия е апостолска мисия.

– Каква подготовка тече във вашето училище за 24 май и какво дава този празник на учениците ви?

– Да, 24 май ни е скъп ден – той ни дава усещането за общност и самочувствие! Вече 23 г. Българското училище във Виена по традиция отбелязва този велик ден на българщината – деня на славянската писменост и българската просвета и култура с голяма тържествена програма.

Има нещо възрожденско и възторжено в този вълнуващ празник, който сякаш възкръсва в един друг свят незабравимата сцена с изпита от „Под игото” на Вазов, на друга земя, с други декори и костюми, за кой ли път да ни убеди, че „Радини вълнения” ще има винаги, докато българите говорят и обичат своя език. И докато има кой да ги научи на тази любов – техният учител и българското училище. От 4-годишните мъничета до всичките близо 260 ученици от І до ХІІ клас – всички пазим сърцато традицията България да живее в обичта на децата ни към нея. Това ни захранва ежегодно със самочувствие и оптимизъм. Толкова нужни в днешните времена. Във Виена ги имаме. И ги пазим вече 23 г. С изпълнението на химна „Върви, народе възродени” от всички присъстващи в началото на тържеството – своеобразна традиция при нашите чествания на 24 май – ще открием нашата тазгодишна празнична програма „КНИГИТЕ НИ УЧАТ НА ДОБРО”, която включва много стихове, песни и танци. Традиционно ще изпратим Випуск 2015 – нашите истински герои, дошли при нас в І и издържали до ХІІ! Нашите най-малки възпитаници от предучилищната групи „Моливко“ ще им поднесат червени рози и големите ще им предадат щафетата! Те ще си вземат довиждане със своя добър приятел Моливко, в очакване на есента, но вече като ученици в І клас. Училищният танцов състав „Шарено чорапче“ също ще зарадва публиката с изпълнението на три нови български народни танца. А накрая младите ни артисти от училищната театрална трупа ще представят новата си постановка „ ФЕЯТА НА ИЗГУБЕНИТЕ КОТКИ“ по едноименната пиеса на Весел Цанков. Всичко ще бъде пъстро, шумно, объркано, весело, смешно, наивно, искрено …

– Защо е важно изучаването на български в чужбина?

– Научно е доказано, че колкото по-добре човек познава собствения си език, толкова по-далече, в математическа прогресия може да стигне в усвояването на всеки друг език. Американският лингвист Ерик Лененберг формулира своята “Хипотеза за критичния период“, според която овладяването на даден език (а също и майчиния) трябва да започне преди 12-годишна възраст, защото след това е вече късно и той няма да бъде усвоен пълноценно. До 12 г. се усвояват езиковите параметри – ако дотогава майчиният език не е достатъчно развит, нито втори, нито трети, нито който и да е следващ език ще се разгърне кой знае колко. С други думи, овладяването на чужди езици започва с изучаването на майчиния, като това е най-важният етап. Поради това за нас, българите, най-добрият курс по чужди езици са уроците по български в училище. Колкото по-слаб е българският ти, толкова по-податлив си да научиш погрешно чуждия език и да доразвалиш родния си.

– Грижи ли се държавата ни за българите зад граница и какво бихте искали да се направи още?

Отговорът на въпроса ще започна с думите на вицепрезидента Маргарита Попова: „Успешна политика към българските общности зад граница ще има само когато тя е изградена в диалог и се основава на взаимното доверие между държавните институции и сънародниците ни в чужбина. Българите зад граница вече не са обект на държавна политика, а субект в правенето на тази политика“. Смятам за отговорност на политиците в България изработването на трайна и устойчива политика по отношение на училищата в чужбина. Българските училища в чужбина, чийто брой днес надхвърля вече 220, са нова даденост в системата на българското средно образование. Ако децата са 10% от българската диаспора зад граница, която се определя на над 2 милиона, се изправяме пред една солидна цифра от 200 000, от които в момента в училищата ни учат 14 851 (справка МОН), което е 7,5% от общия брой. Далеч съм от мисълта, че можем да обхванем всички българчета по света, но стремежът е колкото може повече от тях да посещават нашите училища. Защото това е единствената надежда, че един ден тези деца ще намерят без проблем обратния път към родината. От 1991 до 2008 г. за българските училища в чужбина нямаше никаква подкрепа от страна на държавата. Благодарение на неуморната дейност на създадената през 2007 г. АБУЧ бе постигната първата голяма победа – излизането на Националната програма „Роден език и култура зад граница”, която започна на проектна основа финансово да ни подпомага. По-късно излезе и Постановление № 334 на Министерския съвет, което лицензира голяма част от училищата зад граница. И ето само преди месец в Народното събрание бе гласуван на второ четене Законът за предучилищното и училищното образование и включването на българските неделни училища в чужбина в българската образователна система. Разбира се, с това не се изчерпват задачите, които ни предстои да решим за българските деца в чужбина. Неотложни задачи са изработването на адаптирани програми за нашите ученици, на специални учебници за обучение по български език и литература в чуждоезикова среда и учебници за деца за изучаване на български език като чужд. Защото това са реалностите: много от нашите деца изучават българския език като чужд език. В това отношение разчитаме много на доброто сътрудничество с българските институции и преди всичко с колегите от МОН.

Яна ИВАНОВА