Деян Енев: Излизат много хубави книги, но читателят се лута

Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Женен, с две деца. Бил е журналист в „Марица”, „Новинар”, „Експрес”, „Отечествен фронт”, „Сега” и „Монитор”. Сега е колумнист в „Портал „Култура” Издал е петнайсет книги и 12 сборници с разкази. Пише очерци за писатели и стихотворения. Сборник с избрани негови разкази е издаден на немски и английски. Английското издание две поредни години бе номинирано в най-престижния конкурс за сборник с разкази в света „Франк О’Конър”. Най-новата му книга е „По закона на писателя”.

– Последната Ви книга „По закона на писателя” вече е на пазара и очаква своите читатели. Какво да очакват обаче те от нея?

– Книгата съдържа 46 текста – есета, песни и разкази. Подобно на предишната ми книга – „Малката домашна църква”, и тази продължава да изследва възможностите и пределите на краткия жанр. Но за разлика от нея, в „По закона на писателя” острите политически ръбове са скрити много по-надълбоко, памфлетът отсъства изцяло. За един от текстовете, „Обесването на Васил Левски”, писателят Недялко Славов се изрази така: „Това, което не е по силите на белетриста, е по силите на поета в белетриста.” Вътре са и седемте текста за „Калуня-каля” с датите на публикациите им в сайта „Портал Култура”, първата от 25 март 2014 г., с които започна вторият живот на романа на Георги Божинов – за седем месеца романът има 6 тиража с отпечатани 13 000 екземпляра. Режисьорът Давид Йерохам направи 40-минутен документален филм за втория живот на „Калуня-каля”, който беше прожектиран за пръв път на премиерата на „Калунята” в Благоевград на 27 януари, рождения ден на писателя Георги Божинов и който носеше заглавието „По закона на писателя”. Заглавието ми хареса и го помолих да ми го подари за книгата. И той ми го подари. Така че самото заглавие на книгата е още един израз на възхита и на почит към „Калуня-каля”.

– Има ли според Вас засилване на интереса към четенето на книги в последните години?

– Излизат много и хубави книги. Но читателят се лута. Каналите за информация, по които книгата трябва да стига до него са унищожени. Има някакви страници с ревюта, по-скоро с анотации от един-два реда за книги по вестниците и туйто. Но защо, чудя се, дори това толкова пестеливо пространство е населено с анотации главно за чужди книги, и то, простете, от най-тъпите. И така десетки и стотици книги на български автори потъват по рафтовете на книжарниците, без някой да посегне към тях. Дълбоко съм убеден – всеки български автор има достатъчно публика за книгите си. Въпросът е тази публика да разбере за тях.

– Как родителите могат да провокират интерес към книгата, за да възпитат четящи хора?

– Като четат на бебето на глас, докато е още в утробата на майката – някъде мярнах подобни изследвания. Като имат в дома си отношение, да не използвам по-силната дума „култ” към книгата и детето вижда това. Като му разкажат и покажат какво е поезията. Ако детето усети поезията, то е спасено като читател. Като му издирят и купят важните детски книги – ще спомена само три български – „Чернишка” на Емилиян Станев, „Рали” на Стефан Дичев, „Симба” на Петър Бобев. Без това усилие от страна на родителите нека после да не се чудят, че речникът на отрочето им се побира в двайсет думи.

– Ваши творби се падат на изпити в училище и очевидно са добре приети. Смятате ли, че учебната програма по литература трябва да се обнови?

– Обновяването трябва да се прави умно, не на юруш, кампанийно, и трябва да се прави от специалисти. Като казвам обаче специалисти, имам предвид главно доказани учители от средния курс, защото те най-добре знаят как една литературна творба трябва да се поднесе на учениците. И една стара моя идея – ако учителят запознава учениците със съвременна поезия, ако успее да им разкрие какво могат думите, оттам-насетне учениците сами ще вършат и неговата работа.

– Оптимист ли сте за интелекта на българина?

– Интелектът на българина изтече в чужбина. Тук започна да се натрупва критична маса от хора, за които дори решаването на кръстословици е интелектуално свръхусилие. Затова образованието трябва наистина да стане приоритет и център на държавната политика, но не на книга, а на дело. Следващите години ще бъдат фатални и ако тази тенденция не се пречупи, една сутрин България ще осъмне в някакъв родово-общински племенен строй, на светлинни години от цивилизацията. Тогава книгите ще служат само да си палим огън.