Доц. Райчева: Фолклорът не зависи от възрастта, носиш го в кръвта си

Доц. д-р Валентина Георгиева Ганева-Райчева работи в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, който от години е ключов партньор на организаторите на Националния събор на българското народно творчество – Копривщица 2015. Настоящото му издание премина под личния патронаж на Ирина Бокова – генерален директор на ЮНЕСКО.
Доц. Райчева е завършила българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е като учител по български език и литература в средни училища в Трявна и София и като проучвател в Института за фолклор към БАН. Преподавала е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и Докторското училище при Центъра за обучение към Българска академия на науките.
Akademika.bg се срещна с нея в последния ден на събора в Копривщица, където за поредна година е член на журито.

– Доц. Райчева, за 50-и път се провежда фолклорният събор в Копривщица. Други събори изчезват или се правят през 5-10 г. Кое прави този толкова устойчив във времето?
– Това е желанието на българина да съхранява традициите и да ги показва пред другите. Желанието да празнува и разбира се, усилието на експертите – колегите от всички институции, които се занимават с изследване и съхраняване на фолклора.
– Мястото на провеждането – Копривщица, помага ли?
– Да, помага. Фестивалът има невероятен дух и атмосфера и заради това, че Копривщица е възрожденско градче. Асоциира се с традицията и културата ни, с плама на нашите възрожденци и нашите учители.
– С какво е по-различен от останалите събори?
– Копривщенският събор се утвърди през всичките тези години като място, където се показват местните традиции, съхранени във времето – така, както са предадени от баби и дядовци, без да са обработени и подчинени на законите на днешното медийно време, на унификацията. Срещаме разнообразието от външния облик – облеклата, през песните, танците, обредните традиции. Всичко това обогатява хората и ги кара да се запознаят и да научат нещо от другите, както и да обяснят ценността на своето. Това не може да се види на нито един друг събор.
– Кметът на Копривщица забрани със заповед „пускането и слушането на чалга музика“. Изпълнено ли беше това?
– Не зная какво се случва при скарите и кебапчетата, след като приключат нещата на 7-те сцени. Но докато тече съборът до 18 ч., такива неща няма. А вечер самите участници със свои музиканти играят хора и по площади, и по заведения. Така че чалга нямаше.
– Като жури доволни ли сте от това, което се случва?
– Това не е първият ми събор, но различно е времето, в което живеем. Все по-малко са хората, на които им е предадена традицията от баби и дядовци. Сцената си оказва влиянието, както и желанието днес нещата да са по-хармонични и по-динамични. Самият начин на живот не способства за запазване на старинната музика. Трудно е, но ако работим заедно учени, местна и държавна власт бихме могли да сме в помощ на традициите.
– Има ли интерес към фолклорните събори днес и на какво се дължи това?
– Това е място за изява на различни самодейни състави. Хората имат нужда от това – и млади, и стари. Фолклорът не зависи от възрастта, носиш го в кръвта си. Има много малко неща, които днес ни карат да се чувстваме българи и да се радваме, че сме такива – фолклорът е едно от тях и носи самочувствие. Освен това ни липсват празникът и веселието, а на тези събори хората получават и празник, и веселие.
Яна ИВАНОВА