Излиза от печат първият роман на Филип Рот „Писателят призрак”

На 23 септември излиза от печат „Писателят призрак”, първият роман, в който Филип Рот води повествованието от името на своя прочут герой Нейтан Зукърман.

В интервю за „Ню Йорк Таймс” самият автор споделя, че „Писателят призрак“ (превод: Невяна Андреева, 184 стр., цена: 14 лв.) е роман за „изненадите, които носи призванието да пишеш“. Млад писател гостува на И. А. Лоноф, „най-оригиналния разказвач от Хоторн и Мелвил насам”, и по време на посещението се запознава както със съпругата му, така и с една приближена на семейството млада жена. Въпреки тази привидно семпла схема, романът разгръща множество важни и любопитни теми, характерни за по-късното творчество на Филип Рот: търсенето на собствена идентичност, противоречието между „високото“ изкуство и „ординерния” живот, отговорността на твореца пред неговите сюжети, последиците от смесването на илюзия и реалност, а също и еврейската тема в най-различни нейни аспекти. Всички сюжетни нишки в крайна сметка са обединени от един генерален мотив: за отношението между изкуството и живота.

Провъзгласен за жив класик и феномен на съвременната белетристика, Филип Рот разполага с почти всички литературни отличия на Америка – от Националната награда за художествена литература през „Пулицър” до наградата „ПЕН/Фокнър”. През 2011 г. по време на литературния фестивал в Сидни, Австралия, му беше връчена и международната награда Man Booker. В основата на неговата продуктивна и многолика литературна кариера е разпознаваемият му стил, белязан от черно чувство за хумор и безмилостно нищене на „сакрални“ теми в светлината на един или друг културно-исторически и политически контекст. Tворчеството на Рот е безкрайно пътуване към самия себе си, трескаво разследване на миналото и настоящето на вечния чужденец, един аналитичен и силно въздействащ монолог на другостта.

На 23 септември излиза от печат „Писателят призрак”, първият роман, в който Филип
Рот води повествованието от името на своя прочут герой Нейтан Зукърман.

–––––––––––––

Анотация – „Писателят призрак“
Огледало, оглеждащо се в огледало, оглеждащо се в огледало – докато ти се завие свят или докато проникнеш толкова дълбоко в света и в човешкото съзнание, колкото дори не смееш да си помислиш. В този свой сравнително ранен роман големият майстор Филип Рот (сам писател) описва втори писател, който се оглежда в трети писател, който пък… Кратката книга е истински литературен трилър, където компетентният читател ще открие скритите отражения и отблясъци от живота и книгите на още няколко други големи писатели. И дори ще попадне в нещо като почти криминална интрига около една от най-известните книги на ХХ век и нейната авторка, която неочаквано възкръсва из мертвих. Същинска наслада изпитваш, когато четеш плътния и психологически много фино нюансиран текст на вечния кандидат за Нобелова награда Филип Рот, който по професия е писател, а по съдба – евреин. И тъкмо поради тази си съдба описва с обич и гняв, със симпатия и подигравка спарения и дребничък, но същевременно непреклонен и горд еврейски живот в САЩ след Втората световна война.
Филип Рот
Американският писател Филип Рот печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга „Сбогом, Колумб“ (1959). „Провинциален живот“ (1986) му носи Националната награда на критиците, а през деветдесетте години печели четири големи литературни награди: Националната награда на критиците за „Наследството“ (1991), наградата „ПЕН/Фокнър“ за „Операция лихвар“ (1993), Националната награда за художествена литература за „Театър Сабат“ (1995) и наградата „Пулицър“ за художествена литература за „Американски пасторал“ (1997). Следва Наградата на англоговорещата общност за „Омъжих се за комунист“ (1989). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува „Петното“ – роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За „Петното“ Рот получава втората си награда „ПЕН/Фокнър“, както и британската награда „У. Х. Смит“ за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература – Златният медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.