Доц. Бочков: Стремим се да дадем най-доброто на студентите си

Доц. д-р Пламен Бочков е Ректор на НБУ от 05.03.2012 г. Преподавателската му дейност е свързана с бакалавърските програми “Антропология”, “Социология и социална антропология” и магистърската програма “Културна и социална антропология”. Научната му кариера е свързана с департамент “Антропология” на НБУ и със секция “Теория на фолклора” в Института за фолклор на БАН. Професионалните му интереси са в областта на фолклористиката – епос за юнаци, фолклорна история, фолклорни предания, теория на фолклора; антропологията – пол и социални роли; миграция и културна идентичност; етнологията – етични образи на мъжкото и женското, етични общности и култури. Специализирал е фолклористика в Русия и Финландия. В периода 2002-2006 г. е декан на Факултета за базово образование на НБУ. От 2006 г. до 2010 г. е Зам.-ректор по учебната дейност и акредитацията. Сред изследванията му са монографията “Непознатият юнак” (1994), “Увод във фолклорната култура” (2002), “”Ние” и ”другите”. Студии по етнология” (2009) и „Веда Словена – 140 години по-късно“ (2015).

– Доц. Бочков, от 1 октомври започва академичната година в Нов български университет. Зная, че сте винаги верни на името и слоугана на университета, затова и направо Ви питам – какво е новото при Вас тази година?
– Новите неща са много, но аз ще се спра само на три от тях, просто защото смятам, че са особено важни за студентите. Преди всичко отново ще посрещнем новоприетите студенти, а и всички останали, в обновена среда – строим нов трети корпус, където ще се помещава университетският радио-телевизионен център, разширихме пространството на Библиотеката и създаваме модерна книжарница със свободен достъп в самата Библиотека. Изцяло новата визия на Втори корпус и пространството между двата корпуса ги превръща в място за срещи, почивка, забавления и учене. На второ място бих поставил акцент върху индивидуалните програми – имаме Бюро за индивидуални програми, което консултира всички желаещи студенти да създадат своя програма от курсове от различни специалности. Опитваме се да мотивираме търсещите студенти, да провокираме любопитството и амбицията на по-изявените колеги. И на трето място ще посоча обновяването на лабораториите, специализираните зали и аудиториите в университета. Стремим се да създадем среда, в която да се работи с възможно най-актуалната техника.

– Как се съчетават необходимото за академичната дейност и и стопанското управление?
– Например Ателието по стъкло е дооборудвано с нова пещ за стъкло и възможностите на студентите в програмите по художествено стъкло се разширяват – все още тече работата по тяхната инициатива за подкрепата на обновяването на храм-паметника Александър Невски.
Имаме нова безжична система за превод с 30 приемника и слушалки за провеждане на международни школи, конференции и семинари, като по този начин се обезпечава обучението по превод на студентите от програмите по чужди езици и култури. Нуждата от разширяване на материалното обезпечаване в програмите се обуславя от засиления интерес на студентите към тях, разширяване на програмите за практическо обучение при работодатели и увеличаването на студентите с новата програма по приложни чужди езици за администрация и управление.
Имаме и безпилотна летателна система „Хектокоптер“ за обучението по археология, както и Термографска камера за обучението по архитектура. Стремим се да дадем най-доброто на студентите си и като теория и като практика, за да излязат от университета напълно подготвени и конкурентоспособни.

-Университетите се оплакват от липса на студенти, борбата за всеки един е голяма. Как се справяте с демографската криза?
– Убедихме се, че единственият начин да преодолеем спада на завършващите средно образование и напускащите страната, е като удвоим усилията си в три направления – по-качествени програми с акцент върху практическото обучение, реалните стажове и модерни методи на преподаване; повече програми на чужд език във всички степени – от бакалавърската до докторантурите; повече допълващи учебни и изпитни материали в електронната платформа Мудъл НБУ. Тези мерки привличат студентите при нас и като свържем това с уютната и комфортна университетска среда, уважението към всеки студент и личното отношение към него, нещата си идват на мястото.

– А как задържате студентите?
– Като превръщаме времето им в университета в микс от класическо учене и участие в университетския живот извън лекциите. Имаме изключително добре работещ Кариерен център, който освен стажове и практики предлага и интересни лекции и гости, имаме Киноклуб, различни клубове по интереси, конференции, семинари, летни школи. Осмисляме времето на студентите в качествено отношение.

– В последните месеци има динамично предлагане на промени в Закона за висшето образование. Бихте ли коментирали някои от тях?
– Безспорно най-иновативните и насочени пряко към качеството на обучението са предложенията на МОН. За съжаление, сега те се размиват в обилието от идеи, някои от които откровено лобистки. Веднага трябва да подчертая, че НБУ като частен университет, не получава държавна субсидия, но това не означава незаинтересованост от разпределението на обществените средства. В момента това разпределение е крайно неефективно и не стимулира университетите да развиват качество на предлагания образователен продукт. Университетските общности са насочени към преподаване на знания, но и към тяхното добиване. Ние подготвяме студентите за пазара на труда, но също така подготвяме личности, които да допринасят за развитието на обществото и не бива да забравяме това!

– Принципът на академичната автономия не предполага ли по-голяма свобода?
– Свободата си я има и сега, въпросът е какво правят с нея университетите. Тук има два противоположни принципа – единият настоява академичната свобода да се ползва буквално като право на академичното ръководство да взема решения повече в полза на своя собствен комфорт, понякога за сметка на студентите, каквито случаи видяхме наскоро. Другият изисква тази свобода да се обвърже с ефективността на управлението и качеството на образователния процес. Тогава логично академичното ръководство се лишава от определени предимства, но пък печелят студентите. В този смисъл двустепенното управление от Настоятелство и академично ръководство е най-добрият модел, едновременно удържащ стремежите към феодализация и активно развиващ институцията.

– „Веда Словена – 140 години по-късно“ е заглавието на новата Ви книга. Може ли да ни разкажете повече за нея?
– Тази книга е скромният ми принос към една предълга дискусия с вече столетна история върху два емблематични сборника с народни песни, издадени в края на 19-ти век от босненеца Стефан Веркович. Спорът дали тези песни са автентичен български фолклор или са плод на мистификация още не е заглъхнал. От позицията на фолклорист и етнолог съм се опитал да предложа убедителна хипотеза.

– Разбирам, че правите цикъл от представяния в страната. Кога ще е следващото и къде?
– Засега последното предстои в заседателната зала на Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН на 19 октомври, но най-важното ще бъде в НБУ след откриването на Центъра за книгата и специалната зала за представяне на нови книги в рамките на обновената Библиотека.

Интервюто взе Божана Ангелова

Снимка: Архив