"Гарванът" за 50-и път в Театър 199 - Академика | образование, наука и култура

НА 14-ти НОЕМВРИ ОТ 19,30 часа ТЕАТЪР 199 ЩЕ ПОКАЖЕ ЗА 50-ти ЮБИЛЕЕН ПЪТ

ГАРВАНЪТ от КАЛИНА ПОПЯНЕВА

Постановка: БИНА ХАРАЛАМПИЕВА

Сценография: ПЕТЯ СТОЙКОВА

Музика: МАРТИН КАРОВ

Участват: ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА и КАЛИН ВРАЧАНСКИ

•
Една клонка
пред моя прозорец
трепка отчаяно.
Преди да повдигна очи
там е имало птица.
(„Следа от преди“, Ал. Шурбанов)

Калина Попянева е млад автор. Нейната дебютна пиеса „Гарванът“ печели предпоследното издание на конкурса за съвременна българска камерна драматургия на Театър 199 на името на голямата българска актриса Славка Славова през 2010 г., а премиерата на постановката се състоя на 10-ти януари 2013 г.
Теодора Духовникова. Красива, изящна, страстна, страшна, тайна и неуловима… Актриса, която когато излезе на сцената, е примамлива и лека като фея… и като рубин дълбока.
Калин Врачански е сетивен, изненадващ, силен. Наблюдателен, внимателен, вглъбен, той в работата си таи усмивка. В тази роля, някъде в тъмна сянка, в душата му блести звезда.
Режисьорът Бина Харалампиева работи върху текста на „Гарванът“ като ураган. Създава свят наситен от любов; създава вихър от пера и перушина, които ще ви развълнуват, пленят и окрилят.
•
Казаха ми: „Гарванът е толкова черна пиеса, че ти се иска да се гръмнеш, докато я четеш. А когато стигнеш до края, ти се иска да си се гръмнал, преди да я прочетеш”. Не съм съгласна.
„Гарванът” отразява обърканите взаимоотношения между брат и сестра, онази тънка граница в съзнанието ни, когато обичта и омразата не са две, а само едно чувство – „любовомраза”. Толкова сложно чувство, което е присъщо на всеки от нас! Понякога „любовомразата” ни кара да действаме импулсивно, да нараняваме, а после – да съжаляваме за изречените думи или безумни действия.
Един-единствен миг от миналото променя живота на двамата герои и ги свързва завинаги заедно. Сестрата говори винаги за времето преди Онзи миг, а Брата – за времето след него. Ежедневието е протяжно и само нюансите на сивия цвят отбелязват безкрайната върволица от дни, чрез които времето се превръща в безвремие. А Гарванът става символ на вечната самота и вътрешната пустота на душата.
Как героите да излязат от изградения от самите тях капан, без да загубят същността си? Нима най-близкият ти човек не олицетворява живота? А ако този човек изчезне? Нима светът ще продължи да съществува? Кой е слабият и кой е силният? И още, и още въпроси…
Надявам се „Гарванът” да докосне душата на всеки зрител. Дано повярвате на моите герои, защото във всеки от нас има частица от техните настроения и мисли.
Написах пиесата в мой собствен миг на безвремие… А когато случайно прочетох за конкурса, обявен от Театър 199, приех това като знак на съдбата. Благодарна съм, че този прекрасен шанс се появи пред мен!

Калина Попянева
•
Новият текст за театър е своеобразно тайнство, към което пристъпваш със страх и огромно очакване. Много често си тръгваш след първата страница и не искаш повече да се обърнеш назад. Този текст е малко по-друг. Той продължи да бъде тайнство за мен и актьорите. Ние търсехме неговия скрит смисъл дълго време. Надявам се, да сме открили нещо достатъчно любопитно и за вас.

Бина Харалампиева
•
ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

Някои казват „времето лети“, други „от щастие летя“, трети „късметът отлетя“… Откакто свят светува човек мечтае за крила – да се освободи от жестокото притегляне на почвата. И нито балонът, нито самолетът утоляват тази жажда. Защото истинският полет предполага пълна свобода, възможността във всеки миг да избереш посоката, да кацнеш там, където пожелаеш и да се въздигнеш пак, когато си поискаш. Това е нашата същинска драма. За разлика от слона, да речем, ние знаем, че не можем да летим, но бленуваме неистово да се откъснем от земята. Вероятно затова вселената се е смилила и ни е дарила с умението да мечтаем, страдаме, сънуваме, обичаме. Така лети човекът. Душите ни летят.

•

За ролята на Сестрата ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА е носителка на наградата за женска роля на Международния фестивал Друмеви театрални празници „Нова българска драма“ – ШУМЕН 2013, а ПЕТЯ СТОЙКОВА – на наградата за сценография на същия фестивал.
За ролята на Брата КАЛИН ВРАЧАНСКИ е удостоен с ежегодната награда „Иван Димов“ 2013 на фонд „Иван Димов“ на фондация „Млади български таланти“.

Следващото представление на „ГАРВАНЪТ” е на 13-ти декември т.г.

Фото: Симон Варсано