Синдикат „Образование“ направи задълбочен анализ на системата за финансиране „Делегирани бюджети“, като установи, че при тази финансова организация новият закон няма да влезе в сила, поне три години.
През 2008г., в резултат на най-голямата учителска стачка, в системата на образованието се въведоха делегираните бюджети. “Делегирането” се обвързва едновременно с децентрализация на управлението и финансова автономност.
Предимството на новата философия, децентрализираща образователната система, в сравнение със стария начин на централизирано финансиране /през бюджетите на общините/ е, че даде възможност за самостоятелно формиране на финансови политики на учебните звена. Промени се моделът на регулиране на труда, изработиха се вътрешни правила за работна заплата, чието разнообразие е толкова голямо, колкото са разнообразни и интересите на изработилите ги в различните учебни звена. Няма как да не оценим положително и едно от основните предимства на новата за 2008 г. философия, а именно императивът – преходния остатък от финансови средства да остава в училището. За съжаление, само 1% от директорите използваха тези пари за допълнителни плащания на учителите, останалите директори получиха възможност да вложат тези средства в обновяване на училищните сгради, изграждане на специализирани кабинети и класни стаи. 90% от тоалетните в училищата бяха изградени или реновирани със средства от ЕРС. Пресече се порочната възможност кметове и общински администрации да боравят с преходните остатъци и да лишават директорите от финансови възможности за по-добро управление, в това число и от допълнителни плащания. Много ярък е контрастът между работещите учители в училища и техните колеги в детските градини, като последните имат разлика в заплати и допълнителни плащания повече от 200 лева. Причината за тази негативна тенденция е фактът, че детските градини нямат право на делегиран бюджет, регламентиран в ЗНП и ЗДБ.
Синдикат „Образование“, след подробен анализ, констатира следните НЕДОСТАТЪЦИ на системата „Делегирани бюджети“:

• От образователно-възпитателна институция училището се превръща в търговско дружество;
• Налагане на комерсиално правило: „ако имаш деца, ще вземеш заплата” / зависимост на възнагражденията от броя на учениците/.
• Опорочаване на основни учебно-възпитателни принципи;
• Не се акцентира върху качеството на учебния процес, а се фаворитизират количествени показатели като брой ученици и др.
• Понятия като десегрегация, социологизация и интеграция на етноси остават само добри пожелания;
• Руши се авторитетът на учителите поради факта, че учениците и родителите спекулират със своята роля да формират училищния бюджет, а възможността на учителите и директорите да възпитават, е сведена до нула;
• Като резултат от ниските заплати в образователната система е налице продължаваща феминизация и отлив от професията, което е в противоречие с изискванията на ЕС;
• Формирането на училищните финансови средства по системата „делегирани бюджети” завоалират финансовата отговорност на държавата и общините, не позволяват увеличение на заплатите, като същите остават несъответстващи на статута на учителя и неговата обществена роля в настоящетоq и в интерес на бъдещото;
• При изготвянето на формулите за разпределенията на средствата по ЕРС, училищата с малък брой ученици /под 500/ са неравнопоставени в сравнение с училищата с голям брой ученици /над 800/;
• Липсата на механизъм за финансови буфери на учебните заведения безкрайно ограничава тяхната възможност за кандидатстване и управление на национални и европейски проекти, а също така и да извършват плащания в началото на годината;
• Слаб контрол от страна на държавата към общините, относно своевременното превеждане на субсидии към училищата и детските градини;
• Липсва стратегия за регулярно одитиране /поне през две години/ на разходваните публични средства от видовете учебни заведения;
• Заплатите на учителите и директорите са в пряка зависимост само от броя на учениците и пренебрежимо малко от качеството на образователната услуга, спецификата на училището и географското положение;
• Наличие на пряка дискриминация – различни стартови заплати за еднакви учителски и директорски длъжности в едно учебно заведение и в различните училища и детски градини;
• Невъзможност за кариерно развитие поради символичния финансов марж между кариерните длъжности на учителите;
ПРЕПОРЪКИ:
- Незабавно прекратяване на зависимостта на учителски и директорски заплати от броя на учениците в учебното звено.
- Определяне на еднакви начални основни заплати на учители и директори като не по-ниски от средната брутна работна заплата за страната /във връзка с приоритета образование/.
- Определяне на възможен минимален брой ученици за съществуването на училище, като се гарантират еднакви основни заплати на всички учители и директори в учебното заведение. /Това е формула от Македония/.
- Да се включат като допълнителни компоненти за формиране и разходване на делегираните бюджети:
Брой учители /възможен брой персонал към ученици и паралелки/; - Брой паралелки /възможен брой паралелки към брой ученици и брой класни стаи/;
- Брой класни стаи, учебни кабинети, физкултурни салони, басейни и кътове за занимания по интереси, задължителни за учебната сграда;
- Да се структурира буферен финансов фонд от целеви средства, който да възлиза на 10% от бюджета на всяко училище, за да даде възможност на директори и ръководствата да работят по национални и европейски проекти и извършват плащания през първата половина на годината. /преди получаване на целевите средства за транспорт, по НП „Оптимизация“ и др./
Много важно е МОН да прецизира стандарт №12 /за физическа среда/ от Закона за предучилищно и училищно образование като стандарт на учебна сграда, което да гарантира еднакви изисквания към всички училища и детски градини и определи срок от четири години за изпълнение на този много важен стандарт с допълнителни целеви средства от държавния бюджет.
Уважаеми г-н Министър, това са част от изводите направени от експерти на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, учители и Директори от цялата страна. Надявам се да проявите професионализъм, далновидност и смелост за усъвършенстване на системата на делегираните бюджети. Гласът на българския учител и директор е за продължаване на делегираните бюджети, но с нова визия, която да гарантира финансова отговорност на държавата и общините към всяко българско училище, детска градина и обслужващо звено.
Юлиян Петров
председател на СО „Подкрепа“
25.11.2015
гр. София

25 ноември, 2015 15:32 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+