Сбогом, мъжки!

България вчера се прости с Дончо Цончев. Най-преданият рицар на словото и идеалите почина на 22 юли след тежка борба с рака. Само пет дни го деляха от днешния ден, когато щеше да навърши 77. Политици, интелектуалци или просто читатели, които го обичаха, извиха дълга опашка пред зала „Св. София“, за да кажат последно сбогом на писателя. Семейството прие съболезнованията от президента Георги Първанов, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, омбудсмана Гиньо Ганев, лидера на БСП Сергей Станишев, депутата Румен Петков. Стефан Данаилов, писателите Любомир Левчев, Димитър Недков, акад. Светлин Русев дойдоха, за да изразят своята болка и мъка пред семейството на твореца. Съпругата Снежа, дъщерята, синът, снахата и внуците му бяха неутешими.
Точно в 11,10 бе внесен ковчегът с тялото на човека, който не само пишеше добре, но бе и безкрайно добър.
„Какво да кажа? Голям писател има една дума – сбогом“, едва успя да промълви поетът Любомир Левчев. „Ние трябва да говорим за него не в минало време. Той е един от жреците на българското слово. Изграждаше до последния си дъх храма на българската буква, дух, национална идентичност. Сбогом, Дончо, сбогом, приятелю, винаги България ще мисли за теб“, изплака издателят Иван Гранитски, а после прочете прощалните слова от името на премиера Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов. „Напусна ни човек, живял живота си достойно и винаги търсейки доброто у хората“, бяха думите от съболезнователното писмо на премиера Бойко Борисов.
Вежди Рашидов не беше на поклонението, но след това е посетил лично семейството. „В тези минути на мълчалива равносметка трябва да кажа, че мъдрецът Дончо нито за миг не показа страх, отчаяние или апатия, а напротив – с вдигнато чело вървеше по своя път и ни напътстваше: „Не с лошо към предната страница, момчета!“ Два пъти повече желаеше да улови с писалката си – като с въдица, най-ценния трофей – доброто у човека И колкото по-богат бе този улов на хорски доброти, толкова повече се стараеше да ни го посочи той, да ни помогне да го видим, за да не забравяме, че от нас няма да остане нищо, ако не оставим по нещо за другите“, написа Рашидов.
„Битието му беше сложно, пълно с изпитания и превратности. Но и в най-тежките моменти той не се отклоняваше от рицарството, както в своето творчество, така и в гражданската си позиция. Беше ценен познавач на душевността. Аз изпратих приятеля, а всички ние изпращаме писателя“, каза президентът Георги Първанов, след като написа редове в паметната книга.
„Винаги се държеше мъжки, много откровено, много директно в своите позиции, никога не се е огъвал“, каза лидерът на БСП Сергей Станишев.
„Дончо Цончев не само беше погален от Бога като талант. Той беше един безкрайно добър човек, от този изчезващ днес вид, който все повече ще ни липсва в обществото. Ние ще го запомним не само с перо, но и с добрите му, весели очи. Почина човек, който обича“, сподели за приятеля си проф. Андрей Пантев и призова: „Нима ще приемем, че този талант и дух ще се разтопи просто във Вселената. Би било суеверна предвзетост да кажем, че на нас ни е по-мъчно, отколкото на неговите роднини, но на нас ни е много мъчно. Не ви съветвам да правим скръбни физиономии пред неговия гроб. Предлагам ви да му махнем, като един човек, който завинаги си е отишъл и завинаги ще остане в нас.“
Днес все пак ще се състои премиерата на книгата на Дончо Цончев „Красивата версия“, в памет на писателя. „Сбогом, Дончо!“ е насловът на вечерта в зала 7 на НДК от 18,30 ч, съобщиха от издателство „Жанет 45“. Актрисата Татяна Лолова ще чете откъси от книгата под звуците на цигулката на Ицко Финци.

Елица Иванова, в. „Стандарт”, 27.07.2010 г.