Инвестираме в наука 25 на сто от структурните фондове

– Министър Игнатов, какви са резултатите от срещите Ви с ректорите за антикризисните програми на университетите?
– Седем са университетите, които са в тежко финансово състояние и ще имат трудности при завършването на тази учебна година. Сред тях са висшите училища по изкуствата – Художествената и Музикалната академия. Финансирането в системата е на брой възпитаници, а в тях се приемат малко студенти и обучението им е скъпо, защото е индивидуално. По тази причина вероятно ще се наложи да направим корекция в коефициента на финансиране. През септември с висшите училища по изкуствата ще имаме нова среща, за да видим какви мерки са предприели дотогава. Художествената академия например иска след 17 часа да не се използват ателиетата, за да пестят от ток и отопление. Софийският университет също има определени затруднения основно заради поддръжката на историческите сгради, в които си намират факултетите му. От друга страна, Музикалната академия ни е голяма грижа, не само защото става на 90 години през 2011-а, а защото ако в България имаме нещо от ранга на Харвард, то това е Музикалната академия. Това е единственото висше училище, чиито възпитаници след завършване получават признание по европейските и световните сцени.
– Кога ще стане факт новият закон за висшето образование?
– Новият закон за висшето образование трябва да реши няколко важни проблема, които са дискусионни. Всъщност ние имаме един текст, който е написан от ректорите и в момента отлежава. Искам просто да минат няколко месеца, откакто е написан, за да може аз и екипът ми да отделим хубавото. Недостатъците са във връзка с това, че поне аз имам желание акредитацията на висшите училища да става по малко по-модерен начин от това, което са избрали и се предлага. Другият съществен спорен момент е разделението на властите. По традиция нашите ректорски ръководства смятат, че като има назначен един човек, който да отговаря за това, става въпрос за разделение на властите. Разделение на властите е, когато имаме ректор и академично ръководство, които отговарят за всички академични неща- правенето на наука, преподаването, качеството, модернизацията на учебния процес и т.н.
– От какво се страхуват ректорите?
– Страховете на ректорите са, че като се появи финансовият мениджър, в един момент той може да започне да отказва исканията на академичните среди. Това обаче не може да се случи, защото неговата работа ще бъде, когато ректорът каже, че университетът е развил определени специалности и има нужда от нови лаборатории, той да направи постъпки и да започне търсенето и осигуряването на тези средства. Това е световният опит. При динамиката на днешния ден не може един ректор да отговаря за всичко. На практика, за да може това, което ние правим, да се конкурира с европейските университети, трябва специалностите, които преподаваме, да бъдат търсени там. Тогава нашите студенти спокойно ще изберат роден университет, за да могат да се реализират.
– Работи ли съществуващата кредитна система у нас?
– Кредитната система, която от години вече съществува в нормативната ни уредба, работи формално. Тя все още е непозната, все още набраният брой кредити не е достатъчен критерий студентът да може да завърши. Но най-важното е, когато говорим за мобилност, студентът да има първо възможност за вътрешна мобилност в университета, а не като си влязъл една специалност, да пишеш хиляди молби, за да я смениш. Ако не се променят нещата, няма да има чуждестранни студенти у нас. Така че има проблем с вътрешната мобилност. Проблем е мобилността на студентите между българските университети и това си има своето обяснение, свързано е с начина на финансиране. За съжаление заради демографската криза университетите скоро няма да започнат да пускат студентите си да учат на друго място. Ще видите как ще измислят хиляди пречки, за да не му дадат необходимите документи за прехвърляне в друг университет. Отново стигаме до въпроса за финансирането. Естествено е, че трябва да вървим към ваучерна система, т.е. парите следват студента, но го следват на момента, а не прогнозно.
– Какви промени във финансирането на висшето образование предстоят?
– Подготвяме цялостни промени във финансирането на университетите. Първо, очевидно е, че имаме нужда да подкрепим инженерното образование. В България единствено инженерното образование, независимо от кризата през тези 20 години, все още е конвертируемо. От една страна, трябва да се вдигне коефициентът на издръжката на техническото обучение, от друга страна, трябва да намерим специални стипендии за студентите, които ще стават инженери. Затова мислим да въведем такава мярка през следващата година. Защото в България освен пицарии и смяна на чаршафи по хотели е хубаво да има и производство. Другата мярка, която ще въведем през тази година, е стимулиране на младежите да записват педагогически специалности. Това е много важна стъпка, защото до 5 години може да настъпи криза с педагогическите кадри заради излизането в пенсия на много учители. Затова от тази година освен стипендиите, които студентите получават от структурните фондове, сме намерили възможност от 1 октомври младежите, които учат педагогически специалности, да имат възможност да получават допълнителна стипендия плюс награди на няколко месеца.
– Съвременен ли е българския университет?
– Големият проблем, който доведе до кризата на българското висше образование, произтича от изкуственото разделяне на науката от образованието, което е наложено след 9 септември 1944 година, когато науката се концентрира главно в БАН, а висшите училища произвеждат кадрите, от които държавата има нужда – учители, чиновници и др. Днес от гледна точка на представата за съвременен университет ние частично отговаряме на нея и частично не. Частично, защото независимо че е направено това разделяне на наука от образователните центрове, хората в университетите не са престанали да правят наука. Малцина са тези преподаватели от висшите училища, които са само преподаватели. Утвърждаването на науката в университетите може да бъде реализирано с възможностите на европейското финансиране. Ако можем да осигурим тези средства, ние много бързо ще проведем реформата в системата на висшето образование. Добре е, че при последното ми посещение в Брюксел, еврокомисарят по научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин потвърди, че до 25 процента от структурните фондове могат да бъдат използвани за наука. Имам съгласието на министрите Симеон Дянков и Томислав Дончев и това финансиране ще бъде отпускано за тези университети, където средата е реформирана. За това ще ни помогне анализът на научния потенциал, който се подготвя сега.
– Какво предстои в българската наука след приемането на закона за академичния състав?
– На второ четене предстои да мине законът за стимулиране на научните изследвания, който трябва да реши проблема с разделението между науката и университетите. Около в 3-4 университета ще възникнат научноизследователски инкубатори, където с концентрация на финансов ресурс ще се създаде необходимата технологична база за провеждане на изследвания. До есента Националната агенция за оценяване и акредитация ще представи новия вариант за акредитация, който да бъде интегриран – институционалната и програмната да вървят заедно, за да се даде по-голяма тежест на оценяването на качеството, а количествените показатели да отидат на втори план. Готов е и правилникът към закона за академичния състав и предстои да бъде обсъден на министерски съвет. През октомври предстои да заработи рейтингът на университетите. Чрез него ще можем да видим как се реализират възпитаниците на определени университети и какви заплати получават в практиката.
– Как може да се пресече работата на фалшивите филиали на чужди университети у нас?
– Когато бях ректор, пристигна при мен един баща. Той беше силно възмутен от факта, че не приемаме сина му в магистърска програма, след като вече бил завършил бакалавърска степен във филиал на Санктпетербургския университет. Срещнахме се и той остро ме попита дали си давам сметка колко реномиран е този университет. Аз му отговорих, че знам какво представлява университетът, защото съм учил 10 години там и съм получил диплома за висше образование и за докторска степен. Проблемът на тези така наречени филиали на университети е, че те са регистрирани по Търговския закон и предоставят образователна услуга. Дори и днес да го закрият, той утре пак ще го отвори под подобно име. Те са незаконни или по-точно действат на ръба. Дейността им на практика е подобна на курсовете по чужди езици. Още навремето предишният министър Даниел Вълчев внесе при главния прокурор серия сигнали и след като закриха една дузина от тези филиали, разбрахме, че те отново ги регистрират под подобно име. Техните възпитаници пък водят дела срещу държавата, че не им признаваме дипломите. След като е създаден образователен пазар, за съжаление има и ментета. В този процес потребителите на образователната услуга също трябва да бъдат внимателни, а медиите могат да насочват вниманието на хората към сайта на Министерството на образованието, младежта и науката, където има списък на всички акредитирани висши училища у нас.

Тодор Господинов, в. „Монитор”, 27.07.2010 г.