Нора Робъртс, "Нежно откритие" - откъс - Академика

Съвсем умишлено се облече в черно. За нищо на света не би му дала повод да вярва, че е претършувала гардероба си за нещо ярко само заради подхвърлената от него забележка. Освен това смяташе, че правата дълга рокля е едновременно стилна, модна и съвсем подходяща за случая.

Импулсивно бе разпуснала косата си и къдриците покриваха раменете ѝ. Омръзнало ѝ бе да я носи прибрана на тила. Както винаги, внимателно бе преценила външността си и бе доволна, че е постигнала строга елегантност.

Чу музиката, гърмяща зад вратата му, преди да почука. С изненада разпозна страстните напеви от „Кармен“. Почука по-силно, като едва удържа подтика да надвика арията, когато вратата рязко се отвори. Показа се пищната блондинка с къса фланелка и оскъдни шорти.

– Здравейте. – Кийли схруска кубче лед и преглътна. – Тъкмо вземах назаем формичката за лед на Михаил – тия дни размразявам хладилника си. – Момичето успя да се усмихне и едва се въздържа да не подръпне дрехите си. Чувстваше се като селянка, хваната да бракониерства от принцесата из кралските гори. – Довиждане. – Преди Сидни да успее да проговори, момичето се втурна обратно и грабна формичката с лед. – Михаил, гаджето ти дойде.

Сидни трепна при определението „гадже“, когато блондинката се стрелна покрай нея.

– Не е нужно да бързате толкова…

– Трима са много – рече Кийли с усмивка и продължи към апартамента си.

– Викаш ли ме? – Михаил застана на прага на спалнята. Около кръста му бе увита съвсем тясна хавлиена кърпа. С друга подсушаваше влажната си разрошена коса. Застина, щом зърна Сидни. Нещо проблесна в очите му, когато мъжът плъзна поглед по дългата строга рокля. Сетне се усмихна. – Закъснях – рече спокойно.

Тя бе благодарна, че успя да удържи устата си затворена. Тялото му бе стройно и мускулесто, добре сложено, с бронзова кожа – кожа, по която блестяха малки капчици вода и я караха да изпитва непоносима жажда. Кърпата висеше опасно ниско на хълбоците му. Замаяна, младата жена проследи една капчица, която се плъзна по гърдите му, по стегнатия корем и изчезна под хавлиения плат.

Температурата в стаята, където и без това бе твърде горещо, сякаш се покачи с няколко градуса.

– Ти… – Беше сигурна, че ще заговори ясно… само след минута. – Казахме в седем.

– Бях зает. – Той сви рамене. Кърпата се плъзна надолу. Сидни преглътна мъчително. – Няма да се бавя. Направи си нещо за пиене. – Усмивка разтегли устните му. Само слепец не би забелязал реакцията ѝ. – Не ти ли е… топло, Сидни? – Мъжът пристъпи напред, забеляза как очите ѝ се разшириха, устните ѝ неволно се разтвориха. Без да откъсва поглед от нея, Михаил включи портативния вентилатор. – Това ще помогне – добави тихо.

Тя кимна. Вентилаторът разхлади въздуха, но изпълни стаята с аромата на сапун от кожата на мъжа. Забелязала веселите пламъчета в очите му, тя се насили да се овладее.

– Договорите. – Сидни остави папката на масата.

Михаил едва-едва отмести поглед.

– Ще ги прегледам и подпиша по-късно.

– Чудесно. Ще бъде най-добре да се облечеш. – Тя отново преглътна с мъка, зърнала усмивката му. – Ще закъснеем – добави с раздразнение.

– В хладилника има студени напитки – подхвърли той и се отправи към спалнята. – Разполагай се.

Останала сама, тя няколко пъти пое дълбоко въздух. Постепенно успя да овладее вълнението си. Всеки мъж, който изглежда така с увита около кръста хавлиена кърпа, трябва да бъде арестуван, помисли си и се извърна да огледа стаята.

При първото си посещение бе твърде ядосана, за да разглежда. И прекалено ангажирана, призна тя и се намръщи. Мъж като този умее да завладее изцяло вниманието на една жена. Сега забеляза пънчетата, малки и големи, инструментите, бурканчетата, препълнени с четки. Под прозореца в дневната имаше дълга работна маса. Младата жена приближи и забеляза, че някои от парчетата дърво са вече полуоформени фигури.

Тя сви рамене и прокара пръсти по парче черешово дърво с множество вдлъбнатини и нарези. Грубо и примитивно, точно както си бе помислила. Изпита задоволство и засегнатото ѝ самолюбие бе поуспокоено, като се убеди, че е била права за това, че му липсва талант. Очевидно той бе поредният грубиян, направил мимолетно впечатление на капризния артистичен свят.

Сетне се извърна и забеляза лавиците.

Бяха отрупани с негови творби. Дълги гладки прекрасно оформени дървени фигури. Профил на жена с разкошна дълга коса, малко дете, уловено в миг на жизнерадостен смях, влюбени, хванати във вечността на първата целувка. Тя продължи да докосва фигурките, неспособна да удържи нито пръстите си, нито чувствата, които събуждаха скулптурите. Творбите му бяха и страстни, и очарователни, и дръзки, и изящни.