Откриха изложба за Балан, автора на думата "заплаха"

30 май, 2009 17:40 | Афиш, Висше образование, Наука | Няма коментари

Откриха изложба за Балан, автора на думата "заплаха"

Университетската библиотека с помощта на музея на СУ откриха юбилейна изложба на тема: „С мой език и слог”. Тя е посветена на 150-годишнината от рождението на акад. Александър Теодоров–Балан, първия Ректор на СУ ”Св. Кл. Охридски” и основател на Университетската библиотека, една от българските библиотеки с най-богат книжен фонд.
Показани са негови книги, уникални лични документи и вещи. Акад. Балан има славата на един от най-колоритните учени в българската наука, известен е неговия стремеж за чистота на българския език и битката му срещу излишните чуждици и заместването им със звучни български думи. Малцина сънародници днес знаят, че голяма част от красивите думи в новия български книжовен език са сътворени от Балан.
Научното наследство на акад. Балан обхваща 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Негов принос в съвременния български език са думите: възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет и мн. др.
На Балан често се приписва авторството на комични думи като „драсни-пални клечица”, „писможалба”, „вестопродавници”, „негодие старешко”, „душесмут” и мн. др. Тази “Баланиада” всъщност е с известен автор – поетът Кирил Христов, който в своите спомени представя в обидно пародийна светлина учения и го нарича “чистачът”. Известно е обаче и това, че в мемоарите си Христов не казва добра дума за никого, освен себе си. Днес обезпокоителното е, че авторството на думи, сътворени от “пурист-възрожден” като Иван Богоров, се приписват на Балан. Дори националните медии поради неосведоменост, повтарят грешката на Кирил Христов. За разлика от Богоров обаче, Александър Теодоров – Балан никога не е правил смешни езикови предложения. Всички съвременници го наричат „Гений на езика”. Автор на редица ценни изследвания в областта на езиковата ни култура, той до края на живота си остава скромен и трудолюбив човек. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му – французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.
Велик майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица „Христо Георгиев“ 4 в София.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата