Когато евреите забравят Бухенвалд, тогава и ние ще забравим Батак

4 февруари, 2016 16:27 | Денят, Мнения | Няма коментари

Васил Василев, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“

Когато евреите забравят Бухенвалд, тогава и ние ще забравим Батак. Когато арменците се откажат от геноцида, тогава и ние ще наречем робството съжителство. Това са измислици на плоски мозъци, на хора, които не са в състояние да разберат какво представлява историята. Те не могат да разберат, че историята не е робиня на политическата конюнктура, а те са нейни слуги, на историята. Те не могат да разберат, че пред политиците има два пътя – или да влязат в историята, или да бъдат изритани от нея, в много голяма част направо на боклука. Не може розовите перденца на съжителството да устоят на фона на тъмно червената кръв, която българският народ е пролял. Историята не е метреса на политиците. Те могат да бъдат само нейни слуги, но те не могат да я командват. Историята е многократно, ясно наречена „робство“. Някои хора злоупотребяват с аргумента, че българите не са били роби, защото са имали имоти, земя и къщи. Къщите се рушат, тухлите, кирпича пропада. Те са взимали най-ценното, което хората имат – децата им. Еничарският данък, девширмето. Това е робство. Да вземеш на човека най-скъпото, което има – детето му. А това, че имал някаква друга материална собственост, това ли има значение, когато се говори за терминологията на „робство“ и когато се подменят терминологията на цялата плеяда български възрожденци. Кой говори за робство? – Левски. Кой говори за робство? – Ботев, Вазов. Съизмерими ли са те с днешните политически нищожества, които се опитват да подменят историята, за да бъдат угодни на Турция или на Саудитска Арабия, или на някоя друга държава.

Мнението е изразено в интервю пред Радио „Фокус“