Представиха независимия доклад по Партньорство за открито управление

15 март, 2016 14:08 | Денят | Няма коментари

На специална пресконференция в БТА беше представен  независимият доклад относно изпълнението на ангажиментите от страна на правителството по плана за действие по Партньорство за открито управление. Изводите бяха представени от Стефан Ангелов, независим изследовател за България към Независимия механизъм за оценка на Партньорство за открито управление. В пресконференцията участваха още г-жа Гергана Жулева (изпълнителен директор на Програма достъп до информация), г-н Любен Панов (директор на Българския център за нестопанско право), г-жа Тонусрии Басу (Program Officer, Civil Society Engagement, Open Government Partnership Support Unit), г-жа Милена Недева (Съветник в Политическия кабинет на заместник министър председателя по коалиционна политика и държавна администрация).

Два от ангажиментите, които страната ни трябва да изпълни са изключително важни. Те показват размаха на изпълнение на плана за действие. От една страна това е ангажимента, свързан със създаването на Съвет за развитие на гражданското общество, от друга страна – подобренията в закона за достъп до обществена информация, каза  Стефан Ангелов.

Според оценката на експертите позитивното в отчетния период е следното:

Правителството положи повече усилия за сътрудничество с гражданското общество и частния сектор при съставянето на плана за действие. В резултат, някои от ангажиментите включиха приоритети и на гражданските организации, като например проектозакона за изменение на Закона за нормативните актове (ЗНА) и реформата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). По време на изпълнението на плана изготвянето на проекти за изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), ЗНА и ЗДОИ предизвикаха широки обществени обсъждания и истинско сътрудничество между администрацията и гражданските организации. В по-широкия контекст, самият процес на изготвяне и изпълнение на план за действие по ПОУ води до промяна на мисленето и на практиката на администрацията в посока на нейното отваряне към гражданите. Повечето от ангажиментите, поети от правителството в настоящия план продължават ангажименти от първия план за действие по ПОУ. В този смисъл, изглежда, че процесът по ПОУ създава продължителност и регулярност на усилията по отваряне на управлението към гражданите.

Какво има нужда от подобрения: Както изготвянето, така и изпълнението на плана за действие, имат нужда от повече разгласяване и усилия за включване на гражданите в процеса. Някои от разглежданите ангажименти, като например тези свързани с измененията в Закона за подземните богатства (ЗПБ), с реформата на държавните такси и др. изглежда изпълняват по-скоро приоритети на правителството, отколкото на гражданското общество или на частния сектор. Някои от ангажиментите са формулирани прекалено неясно или общо, което затруднява оценката дали са изпълнени или не (реформата на ЗПБ, мерките за подобрено гражданско участие в консултативните съвети и „започване на процедура за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи“). Един от основните проблеми на процеса изглежда е изпълнението на ангажиментите след фазата на „работната група“. Повечето ангажименти от плана са свързани със законодателни изменения. След общественото обсъждане и работната група, обаче, някои проекти биват изцяло изменени преди да влезнат в НС (ЗЮЛНЦ), приемането им се забавя по неясни причини и за неясен срок от Министерския съвет (проекта за Закон за държавните такси) или от Народното събрание (измененията в ЗНА). Частично решение на този проблем може да бъде по-силното ангажиране на парламента и парламентарно представените партии в изготвянето и изпълнението на следващия план за действие по ПОУ.

Ето и петте ключови препоръки от доклада:

  1. Правителството да създаде постоянен механизъм / форум за диалог по изпълнението на ангажиментите от плана за действие.
  2. За да гарантира равен достъп на всеки до законодателството в сила, Народното събрание трябва да публикува консолидираните текстове на законите.
  3. За да стимулират гражданското участие в законодателния процес, парламентът и правителството трябва да завършат реформата на Закона за нормативните актове.
  4. Местната власт може да бъде включена в процеса на ПОУ като София, Пловдив, Варна, Бургас и други общини да започнат да публикуват бюджети за гражданите – в достъпен формат и на достъпен (нетехнически) език.
  5. Ефективността на граждански инициативи, може да се увеличи чрез изменения на Закона за пряко участие на гражданите… чрез: осигуряване на възможност за интернет инициативи; намаляване на прага за организиране на национален референдум по граждански инициативи; намаляване или отпадане на прага за участие за приемането на предложение, предмет на национален референдум.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата