Париж влиза в Националната галерия

5 април, 2016 07:34 | Афиш, Култура | Няма коментари

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ

представя

БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ,

СЛЕДВАЛИ И СПЕЦИАЛИЗИРАЛИ В ПАРИЖ

(1881-1944)

7 април – 8 май 2016 г.

Откриване на 7 април, четвъртък, 18.00 часа

Пл. „Княз Александър І“ № 1

Изложбата представя 93 произведения от колекцията на Националната галерия – маслена живопис, графика и скулптура. Те са създадени от едни от най-значителните представители на новото българско изкуство по време или скоро след следването или специализацията им с държавни стипендии в Школата за изящни изкуства в Париж. Повечето са откупувани от изложбите, на които са били показани за първи път.

След първия български художник с непосредствено френско художествено образование – Иван Димитров от Трявна, през 90-те години на ХIX в. в Париж завършват образоването си Цено Тодоров, Андрей Николов, Никола Танев – най-последователният български импресионист, посещавал ателието на Клод Моне в Живерни, Димо Сотиров и Владимир Димитров. Голям е броят на специализантите, които вече са следвали в чуждестранни академии или в Държавното рисувално училище в София, сред които са Стефан Иванов, Никола Михайлов, Асен Белковски, Димитър Гюдженов, Борис Митов, Никола Кожухаров, доайенът на българската печатна графика Петър Морозов.

Като професори в софийската художествена академия Андрей Николов и Цено Тодоров имат най-значителен принос за разпространението на френското художествено влияние в България и много техни студенти специализират в Париж през 20-те и до 40-те години: Янко Анастасов, Донка Константинова, Дамян Николов, Бенчо Обрешков, Пенчо Георгиев, Васил Стоилов, Джон Попов, Ненко Балкански, Цветана Щилянова, Васка Емануилова, Любомир Далчев, Васил Гачев, Иван Фунев. Представени са и двамата най-тясно свързани с Франция художници от България, близки приятели, но съвсем различни като стил, участвали в художествена революция от първата половина на ХX в. – Жул Паскин и Жорж Папазов.

В изложбата също така е обърнато внимание на възрожденския термин „алафранга“ (по френски) и рецепцията на характерния мотив с натюрморт от модерното българско изкуство.