Премиера на "Времето е спряло" в Театър 199 - Академика

На 21-ви и 23-ти май от 19,30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера

ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО
от ДОНАЛД МАРГУЛИС
превод ЗЛАТНА КОСТОВА
постановка ИВАЙЛО ХРИСТОВ
сценография и костюми МАРИНА ЯНЕВА
с участието на:
КРИСТИНА ЯНЕВА
ПЕНКО ГОСПОДИНОВ
ПЛАМЕН СИРАКОВ
ДАНИЕЛА СТАМОВА

ДОНАЛД МАРГУЛИС (2-ри септември 1954 г.) е американски драматург, сценарист и преподавател по английска литература и драматургия в йейлския университет.
Завършва гимназия в Бруклин, Ню Йорк и визуални изкуства в колежа Пърчис. Живее в Ню Хейвън с жена си и сина им.
Маргулис е изключително продуктивен, но най-известните му пиеси са: „Вилата“, „Момче от Бруклин“, „Времето е спряло“, „Невиждана гледка“, „Откраднати разкази“ и „Вечеря с приятели“, за която получава наградата Пулицър (2000 г.).
Авторът споделя: „Повечето ми пиеси третират темите за загубата и идентичността“.
•

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ С ДОНАЛД МАРГУЛИС
–   Как Ви дойде идеята за „Времето е спряло“?
–   Пиша пиеси от повече от тридесет години, но не мога да кажа със сигурност откъде ми идват идеите за всяка една от тях. Обикновено се пораждат от някакво чувство за тревожност, за безпокойство. Понякога това безпокойство произлиза от мен самия, друг път от нещата, които стават по света. В случая с „Времето е спряло“ бях стигнал до задънена улица с една друга пиеса, когато реших да започна нещо отначало. Возех се в метрото на юг към Ню Йорк от Ню Хейвън, където е домът ми. В тефтера си написах: „Нова пиеса“. След това добавих: „Действието се развива в мансарда“. След това започнах да си задавам поредица от въпроси: „Кой живее в мансардата?“, „Дали да не бъде фотограф?“, „Ами ако е жена фотограф?“, „Ами ако е журналистка?“, „Какво би било ако е фоторепортер?“, „Какво би било ако е на мисия във военна зона?“, „Какво би било ако е ранена по време на бойни действия?“. И така нататък. Докато стигнах до станцията Гранд сентрал, вече бях посял семето на нова пиеса.
–   „Времето е спряло“ се занимава с въпроси, за които нямаме еднозначни отговори. По-трудно ли е да се пише на злободневни теми отколкото за неща, случили се в отминало време?
–   Сложно е да се занимаваш в пиесите си с настоящи проблеми. Но според мен не правя точно това във „Времето е спряло“. Тя има връзка с войната в Ирак, но не е пиеса „за проблемите в Ирак“. Войната е само един фон за история, която по същество е любовна. На мен ми е значително по-интересно да изследвам поведението на хората, отколкото да отговарям на въпроси, свързани примерно с международната ситуация.
–   Пиесата Ви разглежда етически проблеми в професионален и личен план.
–   „Времето е спряло“ третира до голяма степен въпроса за избора. Избора, който човек прави в любовта, в работата си, и до голяма степен в пиесата – що се отнася до темата за войната. Етически теми, които засягат всеки в този живот.

Из интервю за списание The Economist
•
За фотографа Сара, която отразява конфликтите в горещите зони на света, времето спира, когато погледне през визьора на своя апарат. Тя затаява дъх, единствено кадърът е важен. Всичко извън неговата рамка не е от значение. Трябва да запечата образът, да улови мигът.
Репортерът Джеймс, от своя страна, отразява с най-точните думи съдбите на онези, въвлечени в сложните събития. Неговата отговорност към разследваната тема е огромна. Как да подходи безпристрастно? Как да опише състоянието на хората в момент, когато времето е спряло?
Мансарда в Бруклин. Сара и Джеймс се връщат у дома от фронта на военни действия. На гости им идват техният редактор Ричард и младата Манди, които отскоро са се запознали и сближили. За персонажите по един или друг начин настъпва момент на равносметка, момент в който времето спира. Всеки от тях трябва да направи важен избор в живота.
„Времето е спряло“ разглежда темата за тези, които решават да се подложат на ежедневен риск за разлика от онези, които живеят в комфорт и сигурност. Пиесата ненатрапчиво и с деликатен хумор разгръща комплексните съдби на героите си. Тя не сочи с пръст, не застава на ничия страна, не е съдник. Отнася се с разбиране и със съчуствие към своите герои.
И сякаш никак не е случайна репликата отправена от редактора към фотографа и репортера: „Благодарение на вас, обиколих света“.
•
Във време на социален катаклизъм и съмнение в ценностите на нашето общество, винаги ще се намерят хора, които съхраняват своя идеализъм. В наши дни, когато бушуват войни не толкова далече от границите ни и огромен брой хора напускат домовете си, за да търсят по-нормално съществуване в други страни, разказите на журналистите, които работят в най-горещите територии и образите на фотографите, които ежедневно рискуват живота си, са безценни за нашето по-задълбочено разбиране на конфликтите. Защото политиците и военните лидери ни казват едно, а снимките ни разкриват друго и подхранват съпротивата срещу войната. Те не само отразяват историческите събития, те помагат да се промени посоката на разбирането им. Тези фотографии не само стават част от нашето общо съзнание, те спомагат да се пробуди съвестта ни. Така промяната става не само възможна, но и неизбежна.
Из реч на фотографа Джеймс Нахтуей на форума TED

„Времето е спряло” от Доналд Маргулис се поставя за първи път в България.

Снимки: Елена Ненкова