Моят Ботев

22 май, 2016 12:12 | Моят Ботев | Няма коментари

Гравитационната сила ме кара да стоя тук на Земята и да не губя контрол върху своята позиция. Като че ли и малко ме ограничава и ме тегли с ръцете си, а аз все не мога да се отскубна. Въпреки това не стоя на едно място – обикалям и откривам, търся и изучавам. Понякога чувствам бариерите пред мен и те ме плашат и сковават.

Не за дълго. Защото премествам погледа си.. Ами ако не е това единствената гравитация, на която Нютон ни направи свидетели? Някак си на моменти захвърлям чисто научното, логичното и рационалното в гардероба, за да си наметна малко чувства и да достигна до сантименталността на метафизичното, на това, което все не можем да докажем, но и още по-малко – да отхвърлим.

Не ще се отклонявам. Размишлявам за една сила, също притегателна, но без формула, без възможността да бъде представена черно на бяло. Тази сила гравитира около нас. Прикрепя ни върху една основа (обща!) – земята на нашия род. Но въобще не се интересувам от географските дадености. Гордостта ми се предизвиква от личностите, от техните характери – мислещи и свободолюбиви. Пък ако ще славяните и прабълагарите да бяха сключили и установили своя съюз в някоя необитаема пустиня, аз щях пак с гордост да заявя: Обичам моята (пустинна)родина! И декламирайки това ще се позовавам чисто и просто на историята на тази своя родина със нейните личности, с победите и загубите на нашите предци.

Наистина не ще се отклонявам. Говоря за Ботев (но и не само за него, а за всички КАТО него), за моя и твоя, за БЪЛГАРСКИЯ Ботев. И като че това го описва най-добре (в сравнение с „геният“, „бунтарят“, „революционерът“), защото всяка страна има личност като Ботев, но това не го/ни прави като всички останали. Това ни различава, води ни към уникалното и неповторимото, което е в основата на човечеството и неговото съществуване.

Ботев, за когото говоря е дух и душа, мисъл и действие. Той винаги ще се вписва в рамката не само на националното, но и на глобалното, общочовешкото. И знаеш ли защо? Заради свободолюбивото му Аз, заради неговото осъзнаване на идеята, че е част от една нация и че тя е част от него. Не-раз-дел-ност. Той не изпитва колебание и страх от тази фаталност и успява да я приеме като мисия. И то най-великата. Бунтуващата му душа не се бори единствено за свободата на милата родина.За мен това е олицетворение на борбата за всички поробени физически или душевно човеци в този кървав свят.

А да се побере това в едно малко, колкото юмрук сърце как ти се струва? Убийствено. Но и велико. Това е моят Ботев. Това е и твоят. Това е Българският. СВЕТОВНИЯТ БОТЕВ.

Никол Дечева

XII клас

2АЕГ „Томас Джеферсън“

гр. София