Моят Ботев

22 май, 2016 12:26 | Моят Ботев | Няма коментари

Със силата на словото си Христо Ботев утвърждава свободата, любовта и вярата като универсални човешки права. Извисената му творческа душа осъществява диалог с вечността, чуван и до днес. Осмелим ли се да го чуем.

Пламенната личност на Ботев е трагично изпреварила времето си. Тойвниква в необичайни теми – за същността на вярата и божия образ, и осъжда тяхната посредственост.Това е „моят“ Ботев – проповедникът на искрената вяра.

Донякъде споделям Ботевата идея, че Бог е във всички нас, необходимо е само да го познаем, да му се доверим и последваме. Всъщност, за мен Бог е проста синекдоха за вяра. Нямат значение имената. Нямат значение религиите, книгите, молитвите, обичаите. Има значение чистотата на вярата – интуицията, вътрешната убеденост, че това, което искаме, за което копнеем – непрестанно наближава, че ще се случи. Да гледаш как всички случайности, възможности, взети решения, накрая се сглобяват, свързват се и ти доказват, че си бил част от един вечно движещ се механизъм. Непрестанно сме заобиколени от знаци, поличби, случайности, чакащи да ги разчетем. Но само тези изпълнени с вяра – успяват. Само те вярват, подобно на Ботев, че Вселената наистина работи за тях.

Да вярваш, означава и да си безкрайно наивен. Ако то – Бог, съдба, Вселена, или както желаете да го наричам, обича да ни държи в неведение за точните си планове, то още повече обича и да изпитва вярата ни. Тук издържат най-наивните. Именно те са и най-великите хора. Отстояват докрай целите си, без значение от техния мащаб и цена. Велики хора като Христо Ботев. Човек на времето си, напълно отдаден на своята кауза. Говорел за нея, пишел, борел се – истински повярвал в постижимостта на свободата. Но и неизбежно заплатил за желанието си – напуска дома, семейството си, отказва се и осъжда чувствата на любимата. Жертва дори собственият си живот, но успява. Така бленуваната свобода е извоювана, дори и след смъртта му. Наивната му, непреклонна вяра, не го е предала. Тя не предава никого, дръзнал да и се отдаде.

Отдаденост. Без значение в какво решите да повярвате, правете го с цялата си същност. Светът, въпреки суровите си игри, е създаден за нас. Решим ли веднъж да му се доверим, да повярваме, да му позволим да ни води по предначертаният му за нас план, то и недостижимото ще се окаже на крачка разстояние.Урок предаден ни от самия Христо Ботев.

Мария Петрова, XII клас, град Плевен