Моят Ботев

Привечер в сърцето на Балкана, там в подножието на връх Камарата в Стара планина точно когато месечината се готвела да освети нозете на майка България, един „сиромах“, простил се с всичко материално, застанал пред лицето на избраната от него съдба да умре за правдата и свободата.

В този съдбовен момент една майка юнашка, чийто син се е обрекъл на гибел в името на свободата на България, чула неговата изповед „На прощаване“. Могъщият глас на едно „сърце мъжко, юнашко“ накарал Балкана да запее хайдушка песен за непоколебимия избор на един „бунтовник“ да изпълни своя свещен дълг към Отечеството.

Звездата на Ботев осветила „свода небесен“, вятърът понесъл майчината прошка за „свобода и смърт юнашка“. Балканът и небето се слели в едно. Смъртта не била край, а начало, началото на нещо велико, победа на силата на идеала, на човешкия дух и саможертвата.

Един народ получил своето просвещение, безценен дар за бъдещите поколения, заветът за правдата и свободата на един героичен човек, че „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

Кой е моят Христо Ботев? – поетът, публицистът, революционерът или „сиромахът“, умрял за Родината си? Моят Ботев е моята философия за саможертвата по пътя към свободата.

Родината през очите на Ботев има автентични багри, тя е свещенно благо, идеала, за който човек трябва да се бори. Отечеството и майчиното огнище са най-ценното на всеки народ, въздухат и водата, без който не можем да дишаме и мечтаем. Ботев учи невръстните български деца, че няма нищо по-хубаво и мило от родния свят. Той ни служи за пример как трябва да отстояваме идеалите си, но и ни кара да се замислим какво би било, ако смелостта и жертвоготовността бяха чужди на борците за свобода. Оставил следа в историята, Ботев посвещава живота си на борбата и макар да не изпълнява синовния си дълг, той спазва обещанието си към Отечеството. Поемайки по своя житейски път, Ботев се обрича на сигурна смърт.

Поезията на Христо Ботев е моето безпокойство на духа, палитрата от идеали, сътворени не от опита, а от историята. Невидимата сила на Ботев ни превежда по пътя между живота и смъртта, дава ни сила и увереност. Чрез своите слова той увековечава искренното си родолюбие и патриотизъм.

Днес ние владеем технологиите, но не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени сред липсата на ценности и безнравственост. Ботев ни служи за вдъхновение, показва ни хармонията между думите и делата.

Моят Ботев е примерът за избора на всеки човек за неговия житейски път между оцеляването на всяка цена и саможертвата, моят идеал за нравствена сила.

Днес ние ходим по света, обикаляме Глобуса, мечтаем и бродим по звездите, и не забелязваме, че идеалът, който търсим, е застанал пред нас. Звездата на Ботев припламва там високо в небето. Той ще бъде вечно жив, защото пътят към освобождението на Отечеството преминава през саможертвата, но води до духовно безсмъртие.

Христо Ботев е моят блян един ден величествените гори на Стара планина да зашумят отново, „звездите да обсипят свода небесен“, а Балкана да запее гордо съвременната героична песен за силата на българския дух.

Павла Петрова – VІІ клас

Ателие за творческо писане „Метафора” при ЧСОУ „ЕСПА”