Моят Христо Ботев

22 май, 2016 12:42 | Моят Ботев | Няма коментари

Робът се научава да мрази оковите. Бунтовникът се ражда с онази искрица в очите – с мечтата за свобода. В българската история се слави името на бунтовника Христо Ботев – роден с омраза към пленството. Така и загива на „Милин камък, до който те смъртните стигат и смъртните стават безсмъртни.“(Дамян Дамянов)

Възхищавам се на хората, който знаят какво искат, какво им трябва и колко ще им коства. Докато на знамето на Вътрешна македоно-одринска революционна организация пише „Свобода или смърт“, Христо Ботев приема за собствен девиз „Свобода и смърт“. „Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище!“(Христо Ботев) Откриеш ли какво ти липсва си готов да дадеш живота си за него. „Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те“ пише героят в последното писмо до неговата любима Венета.

„Дружина тръгва, отива,пътят е страшен, но славен, аз може млад да загина…“ пише той в стихотворението, адресирано до майка му.Не се страхува да се изправи срещу смъртта, но не би й дал възможност да го погълне, докато не получи това, за което се бори, а в случая – свободата.

„Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока рана, юнак в младост и в сила мъжка.“(Христо Ботев) Красивата картина на болката, която той описва с думи може да се използва и за неговата собствена смърт. На 2 юни 1976година, моят герой направи крачката която го делеше от света на мъртвите. Един куршум, една сълза. Изстреляха се заедно, но с разликата, че сълзата се стече бавно до средата на бузата, където изсъхна и се впи в кожата му. В следващия момент легендата бавно се отпусна и с удъра в земята, който и до днес оприличавам като една падаща звезда, която дори и след сблъсъка със земята продължава да свети и излъчва съвършенство. Капка кръв, а после бликна ручей… „Жив е той, жив е!“

„Но… стига ми тая награда -да каже нявга народът:умря сиромах за правда,за правда и за свобода…“ Любовта на Христо Ботев към родината погребва бунтовник и ражда легенда.

Виолета Богданова, 6. клас, Ателие за творческо писане при ЧСОУ „ЕСПА“