Моят Ботев

Един културен феномен за времето си, поетически гений, всеотдаен революционер… това са само част от значимите качества на една личност, останала според литературния критик Светлозар Игов „ отвъд живота и отсам смъртта“- Христо Ботев. Превърнал се в историческа митологема, интерпретацията на която е твърде комплексна, той буди силни емоции у всеки истински българин. Неговите духовни ценности провокират респект, раждат представата за моя Ботев, не нейния или неговия, а именно МОЯТ- такъв, какъвто го обрисува моето съзнание.

Моят Ботев със сигурност не е имагинерна единица, а се превъплъщава в реални личности с чисто човешки добродетели и пороци, над които безспорно изплува идеята- идеята за социална справедливост, идеята за демокрация и устойчив правов ред, идеята като мащабно понятие, което окрилява човека и способства за поставянето на ясни цели, стъпки към нейната реализация.

Проявите на ботевското в днешно време не са една и две, както ясно личат и онези на точно обратното. Моят Ботев е действително лице, имащо идеи и план за тяхното осъществяване. В тази представа може да се впише един работещ и обществено ангажиран човек- политик, журналист, писател… та дори и студент. Човек с разнообразни качества и достойнства. Въпреки че епохата е различна, идеали все още има, различията са в нюансите. Ботев е радетел за революция „ народна, незабавна, отчаяна“, налице е стремеж към промяна. А не искаме ли промяна и днес? И до колко радикална трябва да бъде тя?

Моят Ботев ясно вижда дълбоките рани в социалната реалност и знае как да ги излекува. За жалост в българската действителност е налице познаване на проблемите, но сякаш отсъства желанието за тяхното преодоляване. Ставаме свидетели на редица антипримери- политиканстващи и объркани псевдоботевци хвърлят в общественото пространство бомбастични изказвания за реформи с неясен, та дори и неблагоприятен ефект, които биха уронили сериозно авторитета на конституционно установените демокрация и правов ред. През последните години български политик се опита да наложи архаични наказателни санкции, каквито са се прилагали в Древния Рим / опитите за въвеждане на граждански арести/, което е абсолютно недопустимо в модерната епоха с развито законодателство и съдебна система. Въпреки че изобилието от негативни примери е факт, точно те способстват да доизбистря представата за моя Ботев, който е съвременен прототип на възрожденския литературен гений.

Колкото и неприемливо да е, антиподите на ботевското не свършват с политическата сфера. Познавайки ярките и запомнящи се опити на Ботев да се изявява като публицист, биографичен факт с благоприятен ефект за постигането на политическите му цели, няма как да подминем аналогията с днешните представители на публицистичния жанр и по- точно техния каймак- журналистите. Въпреки откровено аморалния и неблагороден характер на подобен род сравнение, срещаме опити за реминисценции към ботевското в работата на много от представителите на споменатото съсловие. Фигури, нямащи и частица от неговите авторитет и харизма, се опитват да се поставят до него, да си откраднат неговия ореол на изключителност. Но Ботев е заставал зад написаното от себе си, водил е борба със статуквото. А дали днес наблюдаваме същото? По- скоро високопарни слова, получили определен медиен отзвук без адекватни действия в тяхното отстояване. Имаме ли ежедневник с частица от значимостта на Ботевите вестници „ Дума на българските емигранти“ и „ Знаме“. Ние сме в епоха на хора с „ ниски чела и широко отворени джобове“. Това описание пасва перфектно на огромна част от българската журналистическа гилдия, в която се ширят корупцията и лакейството. Като резултат четвъртата власт е придатък, фасада, паразит. Нейните лица не само не кореспондират с представата за моя Ботев,а са неин контрапункт.

И все пак добре, че понякога са медиите , за да получат дори и маргинален обществен резонанс някои заслужаващи внимание събития. Помните ли българина Пламен Петков, който се удави, след като спаси четиригодишно дете в Англия? Проява на невероятно себеотрицание, жертвоготовност, смелост…качества, които доближават това момче до моя Ботев. Намерил признание посмъртно / получава Орден за храброст от Короната от Обединеното кралство/, не откривате ли в съдбата на Пламен аналогии с участта на ненадминатия поет революционер. Безспорно ставаме свидетели на проекцията на добрия пример, който окрилява, обнадеждава, показва, че хуманността, добротата и милосърдиетоса живи.

Всеки може да се замисли и да даде и други примери, каквито, убеден съм, съществуват. А защо не и всеки да се опита да бъде такъв пример. За да изградим един свят не от революционери, бунтовници или хайдути, каквито са били необходими през Възраждането, а от личности, носещи модерните интерпретации на тези ценности- революционен дух, морална сила, себеотрицание. И тъй като промяната трябва да започни отнякъде / ако вече не е започнала/, за да се извися до идеала за моя Ботев, аз ще стартирам със себе си. А как ще продължите Вие?

Томислав Милков Господинов,

студент / II курс/, специалност „ Право“, СУ „ Св. Климент Охридски“