Моят Ботев

22 май, 2016 13:07 | Моят Ботев | Няма коментари

„Той беше жив протест против несправедливото възвишение на едни в обществото“. Така изглежда Христо Ботев в погледа на патриарха на българската литература, а погледнат през моите очи поетът революционер е образ идеал, въплъщение на народните стремежи. Намирам думите на Ив. Вазов за безспорна истина, но имайки възможност да оценя личността на Ботев от дистанцията на времето, смея да твърдя, че виждам в него и нещо повече от готовността му да се обрече на сигурна смърт.
Моят Ботев е човекът, който извърши своя значим подвиг не само в името на България, но и в името на човечеството, защото не успя да се примири с неоправданата жестокост, на която е способен човек към човека. Той е личността, чийто ум се вълнува от проблема на общността. Той е доказал възможностите си за духовен полет, но е и страдащият, вярващият човек. Христо Ботев е творецът на революцията и революционната саможертва, постигнати без колебание, затова и одухотворени. Моят Ботев заслужено заема място в националния пантеон на герои от борба, която години по-късно Вазов ще нарече „едно недоносче, което умря преди да поживее“.
Моят Ботев и днес е между страниците на книгите не само защото допринесе изключително за обогатяването на българската литература, а защото разказа за историята на своето време такава, каквато е. Той изписа „свобода или смърт юнашка“ не само с кръв по бойното поле, но и увековечи примера си върху белия лист. Неговото творчество заслужено може да се нарече „оръжие на революцията“ – за своята епоха беше вдъхновение, сега е пример към настоящите и бъдещите поколения.
Моят Ботев е най-съвестният учител по родолюбие, защото успява да съхрани българското в себе си, защото умее да вдъхновява. У никого след поета революционер не намирам такава вяра в разума, такава любов към родното. Малко са тези, за които може да се твърди, че успяват да навлязат в бъдещето така, както Ботев. Не става дума за възкресението, а за поезията пророчество, за призивите към борба и свобода, които се сбъднаха.

Елена Юлиева Иванова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Юридически факултет, специалност „Право“, II курс