Моят Ботев

22 май, 2016 15:12 | Моят Ботев | Няма коментари

Моят Ботев ли? Той не е мой – нито твой, нито на някого друг. Христо Ботев не е предмет, който може да бъде притежаван от когото и да било. Той е Божие творение от плът и кръв, което носи у себе си порива за свобода. Ако го нямаше този стремеж за еманципация и Христо Ботев беше собственост на някого друг, революционерът щеше да бъде роб. Както знаем всички, синът на Иванка Ботева не е личност без права, което означава, че той не принадлежи на никого от нашите предци. Следователно никой от съвременното поколение не може да използва израза ,, Моят Ботев „. Поетът е велика личност, която живее в сърцата на хиляди българи, но не принадлежи на никого от тях.
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира…
Докато българският народ съществува, Ботев ще живее!!!
В тези няколко изречения изразих своя ракурс за поставената тема, а в останалите редове ще ви представя какво означава за мен тази велика личност.
Нека започна с малък разказ за това, как се запознах, в преносния смисъл на думата, с личността на Ботев:
Беше есента на 2013 година, последната ми в ОУ,, Христо Ботев“. Като възпитаник на училището знаех основните неща за поета – къде е роден, кои са родителите му, кога умира. До момента, в който учителката ми по БЕЛ не каза: ,, Деца, днес ще се запознаем с живота и творчеството на патрона на нашето училище“. Именно тогава се запознах с Ботев и у мен се зароди възхищение и любов към него, промени се възприятието ми за тази личност. Вече не го възприемах като въстаник и поет, а като модел за подражание.
Ако имах честта да се запозная наистина с този българин, който се бори за национална независимост, щях да му кажа: ,,… Ти си за мене любов и вяра…“. Обич не по-различна от тази, която изпитвам към своите родители, и вяра – такава каквато изпитвам към Бог. За мен Ботев остава завинаги в сърцето ми на първо място след близките ми. Заради личности като него, Васил Левски, Райна Княгиня, се чувствам горд, че съм българин. Вярвам, че все някога майка България ще роди отново такива славни синове и дъщери, които да я изведат от сегашното й положение.
Нека не се сещаме за Христо Ботев единствено на 2 Юни, а да го носим в сърцата си ежедневно. Нека моите връстници да рецитират стихотворенията на гениалния поет. Нека по-често си спомняме за личности като Ботев, а не само по празници или след като чуем по новините. Вярвам, че ако помним такива велики българи, България ще успее.

Боян Василев