Моят Ботев

22 май, 2016 15:14 | Моят Ботев | Няма коментари

Христо Ботев е уникална личност, автор на силни думи и на големи дела, символ на революцията, саможертвата и непоколебимостта. Човек, за който са най – верни собствените му думи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” Всички ние го помним. Но за колко от нас той не е просто почитан герой, а нещо повече – човек носещ в себе си идеалите, нужни на всеки един българин както в миналото, така и днес?

Ботев е обичал България. Неоспоримо. Обичал е и народа си, но това не му е пречило да го критикува неведнъж в поезията си. Във време, в което хората са искали свободата, без да имат кураж да се изправят и да я отстояват, той не е внимавал да не би да обиди или притесни някого, а е говорил това, което трябва да се каже. Не е губил времето си с възхвалителни слова или молитви, знаейки, че не те ще накарат хората да се вдигнат след 5 века робство. Негови думи са, че народ, който не се бори, за да промени положението си, а просто се моли за по – добро бъдеще, всъщност няма бъдеще. Позицията му проличава и в творчеството му, което, макар и малко, съдържа изумителни неща, отразяващи истините, в които малцина са посмели да повярват, и още по – малко са посмели да изрекат. С всички сили, младият революционер се е опитвал да накара хората да въстанат, да се обединят и заедно да извоюват свободата. Всяка дума и всяко действие са тежали на мястото си и са допринесли да се стигне до дълго чаканото Освобождение. Ботев, заедно със всички будители и революционери, е променил бъдещето на България. Едва ли искаме да си представим какво би било то без тези хора.

Почти 2 века по–късно, ние сме свободни, но не сме се променили особено. Думите на Ботев още са сред нас, и още имат силата да променят съдби. Не се знае обаче, дали те стигат до сърцата ни. Свободна, България днес не е желана от народа си, който не поема отговорност за положението си. Младите хора я напускат недоволни и разочаровани от живота си в нея. Но ако предците ни са постъпвали и мислели като тях, дали държавата ни изобщо щеше да съществува? На думи всички сме патриоти, но нека да погледнем делата си. Важно е да взимаме поука от историята си, и имайки примера на героите, дали живота си, за да ни има, да се стремим да направим родината си силна и велика страна. Както е постъпил и Ботев, който е вярвал и не се е поколебал да пожертва всичко, в името на своята кауза. Кауза, засягаща цял народ. Кауза, изцяло отредена на България.

Йоана Иванова Борисова, 15 год., IX клас

Гимназия „Христо Ботев” – гр. Дупница