Моят Ботев

Трябва да сме наследили доблестите на своите предци,

за да имаме право да се ползуваме от тяхната слава.

/ ПиерБуаст – френски писател /

Открай време българинът е носител на най-висши морални добродетели. В тежките години на робството той е успял да съхрани у себе си любовта към родината, безпримерната храброст и действения патриотизъм. Признателното поколение ще отдаде на всеки дължимата му чест, защото / както се казва в една китайска пословица / : „Който е живял за народа, той вечно живее”. Показателен пример за това е Христо Ботев човек, надарен със свръхспособности, изключително талантлив творец, създал нови представи, разкрил нови хоризонти в мисленето за света и човека, притежаващ върховна проницателност. Както казва френският писател Франсоа дьо Ларошфуко: „Върховната проницателност се състои в това, да знаем истинската стойност на нещата.“А Христо Ботев определено е наясно с нея. Той е живял и творил в една изключително трудна епоха, но съумява синтетично да представи духовните брожения на своята епоха с нейните трагични пропадания, но и със силата на надеждите й. Той е феномен в българската история и литература. Отдава целия си живот на идеята за свободна България, а стихотворенията, които пише, са ненадминати шедьоври.

Четейки всичките му произведения и знаейки за неговите дела, аз изпитвам гордост , защото той е българин, защото той е решителен и смел.Неслучайно днес образът му се е превърнал в символ на свободолюбието, борбеността и решителността. Христо Ботев за мен е яръкпример за личност, която следва своя път, правилния път, трудния път и не се отказва, въпреки че минава през хиляди перипетии. Поезията му е най- високият връх в развитието на българската възрожденска литература. Той е изпреварил съвременниците си с цяла епоха. Напълно е заслужил определението „гений“.Казано синтетично- геният е онзи, който навлиза в дълбочините на мисълта и чувствата, притежава дарбата да обобщава и възвисява. Освен поет, както е добре известно, Ботев е активен участник и в националноосвободителните борби. Саможертвената му смърт го прави истински национален герой от романтичен тип. Той е човекът, слял в едно словото и делото, човек, „подпечатал“ със собствената си кръв правдивостта на своите думи. Също така изпитва силна омраза към робството, което трябва да се изкорени. Опитва се да убеди народа в истинността на твърденията си чрез мотива за жертвата, защото няма победа без жертва. Както казва унгарският национален поет и революционер Шандор Петьофи: „Свободата, любовта са ми всичко на света. Любовта ми е с цената на смъртта. Бих отдал за свободата любовта.“

Христо Ботев се ражда в една земя, в която живеят българи, но където няма българска държава. В поезията си той я нарича“робска земя“. В робската земя хората живеят като роби- те се подчиняват на господарите си, страхът и съобразяването са основни ориентири в тяхното поведение. Ето това е големият конфликт, който изживява житейски и творчески Христо Ботев- как можеш да бъдеш свободен човек в една робска земя! Много ми харесва това, че той се стреми към различие.Опитва се да обвърже историческата съдба на народа си с моралния избор на всеки отделен човек. Казано с думите на самия Ботев- всеки трябва да се запита „човек ли е, или скот“.С поведението и творчеството си Ботев поставя проблеми и изправя пред нравствени императиви.

В много ситуации ми се е случвало да виждам нещата по различен начин от хората около мен и ми е било много трудно да се изправя срещу всички и да отстоявам позицията си, защото знам, че може да бъда отхвърлена от тях и да остана сама. Така, че възхищението ми от този поет е огромно.Да се откажеш да следваш утъпканите пътеки, по които вървят всички- за това се изисква голяма сила.

Христо Ботев съпреживява робската участ, сполетяла народа ни и проявява загриженост към неговата съдба: „ Търпи, и ще си спасиш душата?!“ Робството е нещо, с което Ботевото сърце никога не би могло да се примири. Още в първото си стихотворение „ Майце си“ показва колко добре осъзнава нещата колко е „ буден“. Неговото страдание е голямо:

Веселмегледатмилидругари,

че с тяхнаедно и азсесмея,

нотенезнаят, чеазвечтлея,

чемойтамладостсланапопари!

В живота и смъртта си Ботев въплъщава идеята за жертвена отдаденостна свободата, сбъдва словото чрез делото си, прави от живота поезия, а от поезията- живот. Библейската мъдрост, че само с хляба не се живее, намира в съдбата на героя своето действено приложение. Животът на Ботев- бурен, несигурен,несретнически е олицетворение на тази максима.

Много ясно можем да си отговорим на въпроса, коя е онази действена добродетел, която прави от Ботев истински легендарен герой на нацията. Това не е просто смелостта, не е дори саможертвата, а е способността му да изгради пред българския свят един хоризонт на нравствено ангажиран живот и да нарече този хоризонт „свобода“. Самата литературна история е особено пристрастна към онези черти от творчеството, които потвърждават героично- жертвения биографичен образ на Ботев. Той се отказва от личното. Образно казано- първо е Отечеството, после е „либето“. Върховна реализация на този избор е подвигът.

Редно е да се запитаме: дали сега /вече 140 години след смъртта на Ботев/ обществото ни се е преборило с тези злини? Имаме ли ние онази активна жизнена позиция, която сме наследили от своите далечни предци ? Мисля, че е твърде съмнително дали можем да се похвалим с подобно постижение !Живеем в земята на Ботев, но колко различно е нашето поколение от него и от неговите съвременници ! Робската тирания отдавна е зад гърба ни, но това в никакъв случай не означава, че живеем в съвършен свят…напротив! Постепенно се убеждаваме, че несправедливостта не произлиза само от робството…а може би и от устройството на българското общество, което вече окончателно е овладяно от злото.Врагове стават дори родни братя, а любовта изглежда отдавна е избягала от човешките сърца ! За съжаление такава е реалността, която ни зарежда с негативизма на времето !

Независимо от всичко, аз мисля, че щом сме родени и живеем в земята на Ботев, ние сме длъжни да бъдем достойни приемници на неговия свят идеал – свободата и „благото на цялото човечество” ! Ние сме последователи и наследници на Христо Ботев и съвсем основателно се гордеем с този факт. Но явно е, че само тази гордост съвсем не е достатъчна! Нужно е като него да обикнем земята, в която сме се родили, а той наистина я е обичал неимоверно много ! И ние, родени на тази земя, сме длъжни да я обичаме с цялото си сърце, защото именно тя е земята на Ботев! Дори само този факт ни задължава да го направим, нали? И ние ще го направим, защото непременно ще дойде време, когато ще проумеем, че единствено животът, изпълнен с всеотдайна любов към България, е смислен и пълноценен !

Айше Джалил

XI а клас

СОУ“Св.св. Кирил и Методий“

гр. Якоруда