Аз, Ти, Вие

22 май, 2016 19:58 | Моят Ботев | Няма коментари

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани,

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Аз съм Ботев! Аз обичам народът си, аз мисля за него и за това, при всичкото си негодувание против неговата политическа апатия, Аз вярвам, че скоро ще да дойде онова време, когато от една страна ще да се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга – и той ще да чуе гласът на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизисът на свободата отмъщението е много по – голяма християнска добродетел, нежали търпението, което е дадено само за скотове!

Ех, майко, Ти ни раждаш и пак ни прибираш! Какво ще правиш Ти без песента, воплите и бунта на децата си? Гордостта ми ти помрачи, гняв и болка сподавят душата ми. Боли ме, майко, от глупостта, боли ме от низостта!

Но защо напускате майка България? Нима не я обичате повече? Ето, тя вече е свободна! Или може би пък не ?! Може би над главите Ви тегне още по – ужасно робство – робство на свободата. За тази свобода ли се борих Аз? Свободата, която позволява брат брата да убива и българин за богатство да предава. Едва ли!

Вие, „жалки”, щастливи сте сега! Не на родина, а на чужда страна служите. Нека се продавате, но за кратко ще да бъде!

Благовеста Панкова

Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” – Сливен