Моят Ботев

22 май, 2016 20:19 | Моят Ботев | Няма коментари

Моята първа среща с Ботев беше отдавна, още когато бях малко момченце, което изучаваше всичко около себе си с любопитство. Неговите тъмни очи ме гледаха от един портрет в стаята на дядо ми, който беше учител по История.

Аз тайно се промъквах там, докато го нямаше, сядах на голямото му бюро, от което се виждаше само носа ми и си представях, че някой ден и аз ще бъда учител. Оттогава смених много мечти, но за портрета често карах дядо да ми разказва. Кой е този човек? – го питах. И като слушах как дядо разказва, разбирах, че е направил нещо много важно, нещо велико.

После започнах да чета стиховете му, в училище ги учихме, а на мен ми беше толкова интересно. Научих, че и той е бил от семейство на учител, че животът му го е направил такъв, какъвто е бил и го е превърнал в пример за България.

Хората и днес емигрират в чужбина – по принуда и по желание, но колкото от тях ще се върнат обратно, за да спасят родината.

Колко от тях са готови да жертват собствения си живот и охолство за другите? – малко, твърде малко.

Затова Ботев се превърна в моя личен герой, в повод за гордост.

Само и единствено в България се отдава почит с вой на сирени, от които човек може да настръхне – всяка година, на втори юни, сякаш, за да ни напомни кои сме всъщност.

Хората спират за миг забързания си живот, мълчат и навеждат глави за един герой, за моят Ботев от портрета в стаята на дядо ми. И надявам се си припомнят за кого даде той живота си, ценят свободата, уважават предците си, обичат земята си и не могат да я заменят с нищо на този свят.

Кристиян Руменов Славчев, 15години, Велико Търново