От всички български празнични обичаи сурвакането е най-устойчиво във времето, твърдят изследователи на обичаите. То се разпространява навсякъде, където живеят българи и растат българчета. Търговци отчитат, че всяка година се купуват по-малки сурвакници, които се изпращат или занасят в чужбина.
От фолклорните празници с хоро на открито до семейните тържества първият ден на януари се празнува от всички българи. На този ден по традиция децата сурвакат възрастните с най-различни благопожелания, а в замяна получават дребни дарове.
Сурвакането за здраве се прави с дрянова пръчка, украсена с разноцветни конци, паричка и сушени плодове. Дрянът се смята за здраво и жилаво дърво, а също така и цъфти пръв през пролетта.
„Сурва весела година,
догодина по-весела.
Зелен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна,
живо-здраво догодина, до амина“.

30 декември, 2016 21:17 |
| 
Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+