Почит за интелектуалеца Цветан Тодоров

7 февруари, 2017 20:36 | Култура | Няма коментари

На 77-годишна възраст почина известният историк, философ, лингвист и културолог Цветан Тодоров. Той е определян за един от най-големите съвременни литературни теоретици.

Цветан Тодоров прекарва първите 23 години от живота си в България, а след това се установява трайно във Франция. Цветан Тодоров се смята за един от най-влиятелните френски и европейски мислители на нашето време. Беше признат не само като голям изследовател хуманитарист, а, особено през последните трийсет години – и като почитана морална фигура и авторитет. Написал книгите си във Франция и на френски език, той беше несъмнено един от най-известните и уважавани българи по света, жива връзка между българската и френската култура.
Името на Цветан Тодоров става популярно през 60-те години на миналия век като част от възхода на френската хуманитарстика. По това време той е близък до една от най-влиятелните фигури в нея – легендарният Ролан Барт, с когото основава списание „Поетики“. Особено ценени са изследванията на Тодоров върху руския формализъм и особено Михаил Бахтин.
През 80-те години той насочва вниманието си към историята на идеите. В книгата си „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“ третира въпроса за сблъска между културите и характера на колониализма като форма на насилие над другия.
Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г.

Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия – общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик. Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване“ под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката – това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.
Цветан Тодоров е носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г.
В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а след 1990 г. – от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.
Цветан Тодоров се утвърждава като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“. В „Увод във фантастичната литература“ (1970) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.

В интервю за български вестник през 2008 г. той се самоопределя като българин и французин.