„Факел“ издава „Чуй тишината“ на Татяна Явашева

21 февруари, 2018 18:41 | Книги | Няма коментари

Татяна Явашева

и издателство „Факел”

ви канят на представянето

на книгата „ЧУЙ ТИШИНАТА”

на 7 март 2018 г. от 18.30 часа

в Галерия Сан Стефано

(ул. „Сан Стефано“ № 22, ет. 1, в бизнес центъра срещу БНТ)

Със специалното участие на музиканта Николай Иванов – ОМ

– – – –

В ЧУЙ ТИШИНАТА (Издателство Факел, 2017) Татяна Явашева е събрала свои „мигновения. Тя ни предлага изчистена като стилистика книга, умно подредена, лаконична като изказ. Очертава се профилът на мислещ автор, който се взира не само в зримия, но и в невидимия свят. В третата книга на тази поетеса на преден план са общозначимите фрагменти на разпръснатия ни общ живот. С третата си книга Татяна Явашева отново излиза на поетичната сцена, колкото различна в сравнение с предишните две, толкова и същата – сдържана, разсъждаваща, наблюдателна и далеч от словесната натруфеност.

Румен Леонидов

Татяна Явашева има издадени три стихосбирки – „По ръба на чадъра”, „Смеха на огледалото” и „Чуй тишината”, която излезе от печат в края на 2017 г. Носител е на две награди за поезия – от ежегодния конкурс за млади автори на издателство „Христо Г. Данов” и от литературния конкурс „Южна пролет”. Работи като журналист и е редактор в сп. «Икономика». Член е на Клуба на поетите журналисти от Поетично ателие „Владимир Башев”, както и на Съюза на българските журналисти.

Единение

Слей се с тишината.

Влез в нейния храм.

И тя ще проговори.

Майстор на словото

Словесната надпревара

приключи така:

Един с мълчание успя

да каже всичко.

Орис

Камъкът, превърнат в кръст,

опъва рамене

и сам си носи кръста.

Непознати

Не знаят нищо хората за нас,

си мисли камъкът, когато

чуе да твърдят, че някой

има каменно сърце.

Духовност

Къртица вчера оттука мина

и корена на думите преряза.

Сега стъблата вехнат.

Кръговрат

Нямай безпокойство за утре.

Трева пониква даже там,

където никой не я сее.

Силует на забравата

След мен остава

само сянка

от дъха ми.

Цялост

Трохи от нас

в паничката си

времето събира.

Из „Книга на Аташинат” (книга в книгата):

Тъй рече Аташинат:

– За да видят себе си, хората използват огледало. С тишината съм досущ като отражението на капката. Затвори очи и ще видиш онова, което с нея си казваме.

– – – –

Аташинат дочу един да казва:

– Слушам летежа на времето. Звън на камбана, глас на дете, вик на птица ме отвличат от мислите ми. Но аз вървя и стъпките ми отекват. Обръщам се и детето вече е старец.

– – – –