Преди цяло хилядолетие, на днешната дата, 29 юли, българската история преживява падение. През 1014 година, войните на цар Самуил претърпяват поражение от войските на византийския император Василий II в битката при с. Ключ.
Цар Самуил умира при вида на над 15 000 осакатени военнопленници.
Въпреки печалния края на управлението си, Самуил е оставил ярка следа в Средновековната ни история. Той е от най-героичните български владетели от този период.
Макар че не произхождал от знатно семейство, Самуил имал вроден талант да управлява. По време на неговото царуване, границите България се разпрострели върху територията на почти целите Балкани, като само малки части от Гърция и Тракия останали под византийски контрол. Цели 12 години неговата тактика бранела независимостта на България и не позволявала на византийския владетел Василий да достигне до главните български градове. На 29 юли, 1014 г., обаче Василий II устроил битка с българската войска при село Ключ, в отсъствието на Самуил. Извоювал смазваща победа и пленил и ослепил хиляди български войници. На всеки 100 оставил по един човек с едно око, за да ги води. Самуил не могъл да понесе вида на осакатената българска войска и починал.
Косара Белниколова

29 юли, 2010 15:56 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
Мирчо Люнгов коментира на 29 юли, 2010 г., 17:16 ч.
Ако трябваше да има български исторически филми, то Самуил беше най-достойният за увековечаване на българщината- не само заради таланта му да побуеждава, а заради човещината, която е носил, не само заради разрива на сърцето, а и заради конфлекта с брат си в името на България.