Традициите за добро образование в Златоград не са от вчера

Да бъдеш учител в родопското градче Златоград някога било истинско предизвикателство и често непосилна задача за мнозина. Да учиш децата само на “четмо и писмо” не било достатъчно. Освен високообразован, учителят трябвало да бъде и много добър педагог, който да има силно присъствие в часовете. Тежката дума за това дали учителят е достоен да обучава децата в Златоград имали местните първенци, които издържали финансово училището.

“Те се грижели децата им да получат добро образование и държали учителите, които идват тук да преподават, да бъдат на изключително високо ниво” – разказва Ема Александрова, уредник в Музея на просветното дело в Златоград. – “Даскалите” трябвало да бъдат отговорни и морални люде, а не да претупват работата си и да живеят в Златоград като на почивка. Затова контролът от страна на училищното настоятелство бил много строг. Учителите били следени дали изпълняват задълженията си, какви са постиженията им по отношение на децата. Когато не били доволни от начина на преподаване и децата не показвали добри резултати, учителят си събирал багажа и се връщал там, откъдето е изпратен. Имало един период, в който настоятелите често не били доволни от учителите. Тогава от инспектората в Чепеларе, където разпределяли учителите за Южна България, си казали: “Хората в Златоград са много капризни, затова при тях ще изпращаме най-добрите учители”. Благодарение на тази взискателност учебното дело в Златоград през Възраждането станало на изключително ниво.”

В Златоград била създадена една от първите местни учителски колегии. Целта й била да подбира и създава бъдещите учители на града. Детето се обучавало в училището и се учело „на занаят” при учителя, след което отивало да продължи образованието си. Накрая се завръщало като завършен даскал. И днес взаимното училище в Златоград, превърнато в Музей на просветното дело, разказва историята на най-видните даскали на Златоград, положили основите на възрожденското образование. Сред тях са Яков Змейкович, Ангел Киряков, Тодор Крушовалиев, Злата Димитрова, София Маркова. Класната стая, учителската стая ревниво пазят духа на онова време, когато да бъдеш учител било истинска гордост.

“Учениците се обучавали по взаимнообучителния метод – продължава разказа си Ема Александрова. – По-големите ученици обучавали по-малките и се учели да четат и пишат. Изучавали граматика, история и ботаника. Взаимното училище е едно ниво над килийните и тук преди 158 години се полагат основите на светското образование в Златоград – допълва тя. – Обучението в него започнало по взаимната метода, препоръчана от Петър Берон и затова остава в историята на Златоград като “взаимно училище”, въпреки че преминава през всички степени на класно-урочната система, а по-късно през 1880 към светско обучение. Изумявали сме западноевропейците, които пътували по нашите земи и описвали видяното. Те се учудвали, как в една поробена по онова време от турците България, сме създавали изключителни образци на учебници и помагала като карти, глобуси. Учебниците достигали до училищата, благодарение на търговците, които пътували из страната и знаели къде какво е необходимо.”

Един от първите учебници в златоградското училище е Неофитовото Евангелие, издадено през 1859 г. в Лондон. Тайно от гръцките духовници, учителят Ангел Киряков обучавал по него будните златоградски деца да пишат и четат на български език. Той бил един от първите учители в Златоград, участвал в голямата учителска конференция в Пловдив, на която се решава да се въведе официално преподаване на български език в училищата. Това станало след 1880 г. по времето на Яков Змейкович.

“Тук хората продължават да носят онзи възрожденски пламък от онова време – казва Ема Александрова. – Сигурно е генетично заложено. Всеки учител прави всичко възможно да съхрани традициите, за да гори това огънче, запалено през Възраждането. Затова и до днес от Златоград излизат истински образовани хора.”

Дарина Григорова, БНР