Над 85% от децата и сега са в подготвителна група

„Родителите, чиито 5-годишни деца ще влязат в подготвителните групи, трябва да знаят – децата не започват училище. Не говорим за реформа. Промяна в предучилищното образование няма. Не се отнема правото на родителя да решава къде и с какво да се занимава детето му. Нито предвидените санкции за „бягство” от задължителната предучилищна трябва да бъдат водещи. Става дума за процес на социализация и възпитание в рамките на задължителното предучилищно образование.“ Така коментира проф. Ирена Колева политиката за обхващане на петгодишните малчугани в подготвителни групи.

„Над 85% от децата са в ІІІ група на детската градина. Година по-късно подготовката им става задължителна. От промените печелят и малчуганите, и родителите, защото обучението в подготвителните групи е за сметка на държавата. За съжаление медиите преекспонират въпроса. В общественото съзнание се налага някакъв „модел” на училище за петгодишни. Родители се разтревожиха от перспективата децата им да бъдат ученици на тази възраст. Да се занимават с четене, писане и компютри. И на мен да кажат, че на 5 години искат да пратят детето ми в клас, ще се замисля дали възрастта е подходяща. Но не става дума за училище,“ казва проф. Колева.

„Доказано е, че 80% от информацията, която получава човек за целия си живот, се придобива до 2-годишна възраст. Периодът до 2 години е най-силният в човешкия живот. От 2 до 7 години малчуганът усвоява още 6%. Останалото незначително количество информация човек трупа до края на дните си. Колкото по-рано детето възприеме необходимите му знания, толкова по-добре за него. За да няма негативни последствия, това трябва да става в детската градина, под ръководството на учители, компетентни да работят с петгодишните. Пренебрегването на тези условия води до проявления на „учена безпомощност”, до стрес, до висока тревожност. Родителите трябва да знаят, че подготовката на детето от 5-годишна възраст помага за развитието му, за психическо и социално здраве. Отново ще кажа – реформа няма. Детската градина съществува и сега. „Опашките” за записване, особено в големите градове са впечатляващи“, припомня проф. Колева.

„Желанието за промени в закона е продиктувано и от желанието да бъдат „вкарани” в обществото децата, скитащи по улиците, или живеещи в изолация. Ако тези деца не отидат в подготвителна група, ще се забави развитието им, ще станат „трудни деца”. Наложително е държавата да се погрижи за тях. Ако не вземем мерки, това би означавало да обречем част от младото поколение на функционална неграмотност“, категорична е проф. Колева.

Нейната препоръка е да се тръгне с тестване на модела в няколко общини. Да се направи национална програма за образование на родителите, за по-добрата им информираност. „Всеки желае най-доброто за децата си, но мнозина не разбират от образование. Съвсем естествено е да се тревожим от нещо, което изглежда съвършено ново и непознато“, пояснява проф. Колева.

„Необходима е такава национална програма за квалификация на учителите, която отговаря на стратегията за учене през целия живот. Стои и задачата за квалификация на помощник-възпитателите. Те играят ключова роля в работата с 5-годишните. Първите стъпки са направени. Проведено е обучение на директорите на детски градини. Трябва да продължим напред“, заключава проф. Колева.

Татяна Дикова,
„АзБуки“