Издателство „Обсидиан” издава „Разгневени съпруги”

Предстои да излезе книгата „Разгневени съпруги” на Сюзан Айзъкс, издавана от „Обсидиан”. Автор на превода е Екатерина Мачева.

Романът ще плени почитателите на книги в стил Удхаус и Агата Кристи. В него ще бъде разплетена скандална история за изневяра, която завършва с убийство. Нека драматичната развръзка не ви обезкуражава. Издателите обещават немалко моменти, в които ще заливате от смях, докато участвате в търсенето на убиеца. Книгата „предлага онази рядка комбинация от страхотно забавление и детективска тръпка, с която авторката й си е спечелила и огромна мъжка аудитория.”

Предлагаме ви кратък откъс от книгата:
–
Кой би могъл да знае? Нощта беше толкова приятна. Наистина отвън вятърът виеше като в нискобюджетен филм на ужасите. Студът беше така сковаващ, че малко след седем часа един клон от огромния бял смърч на предната морава, който през целия следобед проскърцваше, внезапно простена в агония. Чу се жестоко изпукване и клонът падна на замръзналата земя.
Но в червената ни тухлена къща в стил „Крал Джордж“ в живописния град Шорхейвън на Лонг Айланд беше топло навсякъде. Минавах от една спалня в друга, за да целуна момчетата за лека нощ. На бледожълтата светлина от нощната лампа във формата на Спонджбоб Квадратни гащи Мейсън, който се бе появил на бял свят последен от тризнаците, грееше в чисто злато. Погалих го по челото.
– Сладки сънища, миличък.
Той вече беше почти заспал, с палец в уста, но ми махна за лека нощ с останалите четири пръстчета.
Вълна майчина любов зачерви бузите ми. Горещината се разпростря. За момент тя дори облекчи постоянната мускулна болка, обхванала лявата страна на врата ми секунди след като двамата с Джона видяхме на видеозона три малки, подобни на капчици извивки в матката ми. Моята матка. И все пак трайно настанилото се схващане във врата беше нищожна цена в замяна на този прекрасен живот, за какъвто не бях и мечтала като малка в Бруклин.
Е, добре, тази работа с „прекрасния живот“ и „не съм и мечтала“ наистина е в съзвучие с безсрамната сълзлива мелодрама в Страната на майките, където „удовлетворението“ се свързва с децата, а не със секса и където майките завиждат за всяка нова висулка с формата на бебешка обувчица върху гривните на приятелките си. Така е, така е: емоциите доказват, че сме хора. Чувствата са нещо хубаво, дрън-дрън-дрън. Но всяка сладникава сантименталност, която върви да се напише върху стикер на задната броня на миниван, ме кара да потръпвам ужасено. Приемете го за даденост: Сюзан Б. Антъни Рабиновиц Гърстен (тоест аз) никога не се е преживявала като мадона от Лонг Айланд, от онези, които говорят безспир за бебето Джонатан, като че ли е бебето Исус.
Каква майка бях аз в онази нощ? Щастлива майка. Все пак не беше нужен психолог, който да разчете емоционалната ми кръгова диаграма и да установи, че сборът от частите ми се равнява на едно повърхностно (макар и доволно) човешко същество. Една трета от това щастие се дължеше на приятната възбуда от подаръка, който бях получила от съпруга ми за рождения ми ден преди две седмици. Часовник „Картие Сантос“. Една трета се дължеше на антидепресанта „Лексапро“ (двайсет милиграма). Малко повече от една шеста се дължеше на чувственото удоволствие от допира на чаенозеления кашмирен халат на „Лоро Пиана“. Останалата част си беше чиста проба майчино блаженство.
Вероятно все още съм повърхностна и просто се самозалъгвам, че след всичко случило се съм станала по-добър човек. От друга страна обаче, дори в периодите на най-безразсъдно лекомислие не съм била непоносима. Наистина имам добро сърце.
–
Десислава Пътева