Петьо Блъсков: Медиите са в джоба на властта

Новият проект на Академика БГ е посветен на тенденциите в българските медии. Поканихме водещи журналисти, издатели и директори на новини да отговорят на 10 еднакви въпроса, свързани с новинарството. Пръв в нашата анкета се включи Петьо Блъсков.

-Г–н Блъсков, каква е Вашата дефиниция за новина?

– Има милион дефиниции за новина. Определение с отрицателен знак например е, че „Добрата новина не е новина“. Друго тълкуване е събитие или явление, което интригува максимално интереса на хората.
Смятам, че новината е нещо, което не подлежи на дефиниция. Това е дефиницията за новина.

– Как се манипулира чрез новина?

– Има много начини да се манипулира. Това обаче почти винаги не прави добра услуга на този, който го върши.

– Какви са критериите за подбор на водещи новини?

– Критерият е значимостта. Всяка медия, в зависимост от аудиторията, към която е ориентирана, дава предимство на една или друга новина. Единственият критерий в новинарството би трябвало да бъде читателят. Разбира се, има новини, които занимават 100 % от аудиторията – световна катастрофа, убийство на американски или друг значим президент. За такива новини критериите са ясни.

– Какво остава извън новините?

– Извън новините какво остава? Нищо не остава. Новините са си новини. Извън тях остава да речем любовта. Макар че и тя може да е новина.

– Коя е добрата новина?

– Няма добра новина, казах вече. Обикновено добрите новини са в сферата на фантастиката. Да речем „От утре кебапчетата стават безплатни“ би била много добра новина, но такава новина няма да има. Все пак добра новина може да бъде някаква политическа договореност за спиране на конфликт, овладяване на бедствие, раждане на дете. Това е прекрасна новина, може би най-прекрасната.

– Стока ли е новината?

– Безспорно. Вижте, медиите работят с информации. Тяхната длъжност е да информират. Именно създаването на новина на базата на информацията може да бъде и манипулация или неманипулация. Така че информацията е това, за което трябва да се говори, когато става дума за медии. Медиите осигуряват и продават информация, а не новини. „Гергана си сменила бюста“ също е новина, само че не е новина.

– Коя новина/информация пропуснахте?

– Знам ли? Подчертавам, че все пак подборът зависи от аудиторията на едно издание. Информация, която не представлява интерес за аудиторията, която медията си е създала, остава извън изданието. Все пак вестниците не са разтегаеми, а времето в телевизията и радиото е 24 часа.

– Авторитетна ли е четвъртата власт?

– „Четвъртата власт” е изключително изтъркан израз – банален, шаблонен и изпразнен от смисъл. Медията като понятие е доста размита вече, главно заради електронното й премоделиране, мутирането й в електронни информационни източници. Изразът „четвърта власт” го оставяме за забавление на примитивни политици и журналисти, които само си чешат езиците. Няма такава власт.
Авторитет, влияние върху обществено мнение, защита на обществото и правата на човека – да, такава роля медията наистина може да има. Тя е длъжна да има такива функции, защото трябва да стои между човека и властта. Това е нейният публичен ангажимент. Жалко е, когато медията не стои еднакво далеч от властта и еднакво близо до хората. Ако това не е така, то тя просто е подменила длъжността си.

– Вървят ли българските медии след победителите?

– Българските медии са в джоба на победителите доста отдавна. Те дори не вървят изобщо. Медиите са в джоба, даже в някакъв страничен джоб на властта. Това е много тъжно, но за съжаление в България тази история се случва, за разлика от другите източноевропейски държави, където медиите са с доста солиден авторитет.
Говоря за вестниците. За телевизия и радио не мога да говоря. Мога, но няма да е честно. Бих казал, че българските телевизии в момента 100 % повтарят Националната телевизия от преди 30 години. С тази разлика, че през четири години „сменят Тодор Живков”. По същия начин постилат килимчетата в новините, по същия начин ги ситуират и подреждат, със същия телешки възторг ги съобщават. Това е много тъжно.
Във вестниците е същото. В България политическият слугинаж е вносен. Българските медии се оказаха много готови да бъдат заразени от този бацил. Заразата бе внесена в България от германската група ВАЦ. Това е едно политическо издателство, което винаги е обслужвало властта. В началото целта е била много благородна. В българския случай не са ни виновни германските издатели.

ВАЦ е една поръчка на т.нар. Комисия на съюзниците, създадена след Втората световна война, която е съставена от победителите. С решение на тази Комисия от Лондон в Германия се създава издателство по политическа поръчка, което да издава два вестника – християндемократически и социалдемократически. Целта е била да се поддържа спокойствие в обществото и да се изразяват двете страни на политическия процес – ляво и дясно.

За съжаление това се превръща в една доста уродлива практика впоследствие. Пренесе се и у нас и всичко това стана много бързо идеология на българския печат. Поради тази причина вестниците са в джоба на властта от доста време. „Победителите” правят каквото поискат с тях.
Медиите не са никакъв коректив. Да, от време на време се съобщава за някакви мизерни истории, за злоупотреби и други подобни. Това обаче не е проблемът на обществото. Проблемът на обществото са правата на човека – дали някой може да реализира своите права, независимо дали е в бизнеса, в образованието, здравеопазването, културата. В това отношение българските вестници просто са врагове на хората. И резултатът, разбира се, е на лице. Тиражите на вестници, които би трябвало да стоят на позициите на читателите, отдавна са сринати. В същото време избуяват тиражите на изданията, които стават за четене в тоалетната.

– Коя е водещата новина днес?

– Все още не знам. Много са новините, но какво ще се случи до довечера не се знае. Може и в последната минута да пламне Лувърът, примерно. Или нещо такова. Така че все още е рано за топ новината на деня.

Въпросите зададе Ралица Русинова
Фотография: Николай Николов